Първоначалната идея беше х.Паскал с разследване на възможността за шорткъти откъм Златица, най-вече за да се избегне продължителното зимно шофиране, пък и прогнозата за времето не беше обещаваща. От хижата обаче ни казаха, че ще се качат само ако сме повече хора.
Пътуването до Сопот не беше от най-приятните, термометърът показваше около -13, пътищата бяха в сняг.
На лифта край Сопот ни казаха стандартното, нужно е да се съберат 10 човека, за да го пуснат. Но очаквали група от 20, която обаче закъснявала, така че ако искаме да изчакаме.
Пийнахме бира с кебабчета и картофи докъм един и нещо, като все по-очевидно ставаше, че трябва да преметваме раниците и да тръгваме.
И така, докато се нагласим да тръгнем, пък докато тръгнем и после ха на ляво, ха на дясно ...
Нейде около 5 бяхме край междинната станция, където се позастояхме при дежурния на топло. (Между другото той спомена, че смятали да правят ски влек до Амбарица това лято).
Той ни обясни тънкостите на чакащия ни път и после ни изпроводи навън в мъглата, където ние хванахме виждащата скиорска следа. Скоро го чухме да крещи след нас:
- Къде тръгнахте, бе, нали ви казах по пътя!
При което мене ме напуши смях, защото в заобикалящите ни преспи, гънки не се виждаха, камо ли пък път. Извадих ГПС-а и с негова помощ се позиционирахме както се очакваше от нас.
Мъглата се разкъсваше на моменти, нейде по това време протичаше и залез, но нямахме голям късмет.
Стъмни се още преди да достигнем горната лифтена станция. Последният участък от пътя си бе непрогледна тъмница. Снежните борови клони се отразяваха ефектно на светлината на челниците.
В хижата бяхме единствено ние и хижарката с гипсиран крак.
Всички снимки
GPS track
След неуспешния опит да стигнем до х.Иван Вазов предния ден заради лошото време, на следващия, както и се очакваше, блесна хубаво слънце. Първоначалната идея беше Страшното езеро, но се смени.
Все пак по-късно облаците се скриха, но видимостта си остана съмнителна.
Снимки
Според прогнозата за времето го даваха да се изясни следобед, въпреки това през цялото време валеше сняг.
Чак малко преди Калугера (около 2150) започнахме да стъпваме по-нормално.
Оттук насетне обаче ни пресрещна силен насрещен вятър. Заради набиващия се в лицето сняг почти не виждахме.
Достигнахме някак и до следващата безименна кота (около 2400). Започваше да се стъмва. Мъглата бе станала гъста дотам, че почти беше невъзможно да различиш релефа в краката си, да не говорим за няколко метра по-далече. По-напред ни предстоеше да преминем по един доста тесен ръб. След кратък разговор, решихме да се връщаме.
На слизане слънцето се показа, колкото да ни подразни, но за малко.
