Страници

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Лакатишка Рила

След неуспешния опит да стигнем до х.Иван Вазов предния ден заради лошото време, на следващия, както и се очакваше, блесна хубаво слънце. Първоначалната идея беше Страшното езеро, но се смени.
Като ходене не беше много. Въпреки слънцето, не ставаше много за снимки. Мальовишкият дял едно че идваше срещу светлината, второ се криеше в облачета на първо време.
Все пак по-късно облаците се скриха, но видимостта си остана съмнителна.
Снимки
GPS track

вторник, 21 февруари 2012 г.

Рида Баучер

Според разумния план тръгнахме рано, в 7. След разклона за Кочериново пътят беше в сняг. Спряхме на бира-скара в Рила. След това, малко преди табелата на Рилския манастир, се наложи да изкопаем снега край пътя, за да оставим колата. Вече наближаваше обед.
Сложихме снегоходките пред манастира и тръгнахме по пътеката. Снегът бе тежък, мек и дълбок. Напредваше се трудно.
Преди да излезем на самия рид успяхме да спестим малко от пътя със стръмен шорткът. Надявахме се след като стигнем откритото да се затъва по-малко, но не би. Все така напредвахме с мъка.
Според прогнозата за времето го даваха да се изясни следобед, въпреки това през цялото време валеше сняг.
Чак малко преди Калугера (около 2150) започнахме да стъпваме по-нормално.
Оттук насетне обаче ни пресрещна силен насрещен вятър. Заради набиващия се в лицето сняг почти не виждахме.
Достигнахме някак и до следващата безименна кота (около 2400). Започваше да се стъмва. Мъглата бе станала гъста дотам, че почти беше невъзможно да различиш релефа в краката си, да не говорим за няколко метра по-далече. По-напред ни предстоеше да преминем по един доста тесен ръб. След кратък разговор, решихме да се връщаме.
Слязохме обратно до Рилския манастир малко след 10 вечерта. Вероятно около 11 се нагласихме да тръгнем. Някъде след полунощ бяхме в София.
- Както беше по план, прибираме се в неделя. - каза Вальо.

Снимки
GPS track

понеделник, 13 февруари 2012 г.

До х. Добрила от Сопот

Първоначалната идея беше х.Паскал с разследване на възможността за шорткъти откъм Златица, най-вече за да се избегне продължителното зимно шофиране, пък и прогнозата за времето не беше обещаваща. От хижата обаче ни казаха, че ще се качат само ако сме повече хора.
Пътуването до Сопот не беше от най-приятните, термометърът показваше около -13, пътищата бяха в сняг.
На лифта край Сопот ни казаха стандартното, нужно е да се съберат 10 човека, за да го пуснат. Но очаквали група от 20, която обаче закъснявала, така че ако искаме да изчакаме.
Пийнахме бира с кебабчета и картофи докъм един и нещо, като все по-очевидно ставаше, че трябва да преметваме раниците и да тръгваме.
И така, докато се нагласим да тръгнем, пък докато тръгнем и после ха на ляво, ха на дясно ...
Нейде около 5 бяхме край междинната станция, където се позастояхме при дежурния на топло. (Между другото той спомена, че смятали да правят ски влек до Амбарица това лято).
Той ни обясни тънкостите на чакащия ни път и после ни изпроводи навън в мъглата, където ние хванахме виждащата скиорска следа. Скоро го чухме да крещи след нас:
- Къде тръгнахте, бе, нали ви казах по пътя!
При което мене ме напуши смях, защото в заобикалящите ни преспи, гънки не се виждаха, камо ли пък път. Извадих ГПС-а и с негова помощ се позиционирахме както се очакваше от нас.
Мъглата се разкъсваше на моменти, нейде по това време протичаше и залез, но нямахме голям късмет.
Стъмни се още преди да достигнем горната лифтена станция. Последният участък от пътя си бе непрогледна тъмница. Снежните борови клони се отразяваха ефектно на светлината на челниците.
В хижата бяхме единствено ние и хижарката с гипсиран крак.

Всички снимки
GPS track

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Рождени дни в Осогово

За съжаление този път почти нямаше ходене. Оставихме колата пред Трите буки и слязохме до мястото на рождения ден.

След купона, на следващия ден се отказахме от Руен. Дълбок мек сняг, снеговалеж, вятър, облаци и мъгла - нямаше смисъл. Останах си само със снимките по пътя.
На слизане слънцето се показа, колкото да ни подразни, но за малко.

Снимки




И две клипчета от купона:


сряда, 1 февруари 2012 г.

Рождени дни на хижа Яворов

На хижа Яворов щяха да се празнуват 4 рождени дни.
За да уплътним времето първия ден отидохме до Погледец. Снегът беше дълбок и мек, затъваше се до коляно със снегоходки. За водещия напредването беше много тежко. Горе заварихме мъгла, която се разкъса все пак за малко, за да мернем Средоноса и Котешкия рид.

За втория ден Дидо беше начертал маршрут до Окаден, но първи тръгнаха Пепино и Тони. Около хижата бе плътна мъгла, прехвърчаше и сняг.

Около 2300 успяхме да излезем над облаците. Гледката беше ефектна:

Набъбналата ударна група беше продължила по рида към Албутин. Ние обаче стигнахме скромно до Окаден и се върнахме обратно в хижата.



СНИМКИ
GPS трак




Клипчета от рождените дни: