Попина лъка - Мозговица - Тевно езеро

Тръгнахме от София в петък след работа и пристигнахме в Попина лъка към 11 вечерта. В горния участък на пътя на няколко места се бяха образували дълбоки коловози.
Преспахме при "Горан". Същата вечер се появиха Дончо (Спано поле) и Иван (Тевно езеро), доволно посръбнали. Те ни предупредиха да не тръгваме, "ако искаме да стигнем" по Мозговишка река, както си бяхме наумили, а да следваме пъртината на шейните през Беговица.
На следващата сутрин успяхме да тръгнем доволно рано. Стигнахме до водохващането безпроблемно и без снегоходки. Оттам нагоре започна тегавото - нямаше пъртина, снега започваше да се размеква от последните жеги, лепеше се по снегоходките, трудно се следяха пролуките на пътеката, защото бяха затрупани.
Като пресякохме пътеката от Беговица към Спано поле, напредването стана малко по-лесно, но малко.
Излизайки от гората и нагазвайки клека (почти нищо не се виждаше от него :-)) си отдъхнахме. На огряваните от слънцето места снегът беше слегнал, затъваше се малко само в горния размекнат слой. Вече се напредваше леко.
И с всяка крачка се панорамите се откриваха все повече.
Чухме и видяхме една лавина в улея под Каменишка кукла, но тя спря преди да успея да сменя обективите и да наглася апарата за снимане на клипче.
Пристигнахме на Тевно около половин час преди да се стъмни.
Тъкмо време за по бира и след това айде към близкия ръб за залеза.
На другия ден слязохме през Беговишки превал и х.Беговица.
При Даков мост се засякохме с дружината от Сандански.
Изобщо хубава планина, хубаво време, хубав маршрут, хубави хора, до тук всичко чудесно :-).

Снимки


GPS track

Карлово - Равнец - з.Ботев - Костенурките

Събрахме се в Карлово. Свилен идваше от Варна, останалите от София. Тръгнахме първо към х.Равнец, след това нагоре. През повечето време вървяхме през мъгла, накрая разбира се и на тъмно.
Около Кочмара имахме късмет да се разкъса, за да поснимаме.
Залезът ни хвана малко след като пресякохме лятната пътека от х.Левски за х. Рай.
Тук Никси и Тони решиха, че ще се пробваме да спестим път по лятната пътека. Свилен се подсмихна и без да се замисли продължи сам по зимната маркировка към Жълтец. Опитът за подсичане в сумрак и гъста мъгла свърши бързо - скоро и останалите тръгнаха по коловете след Свилен.
В заслона заварихме група младежи, качили се по нашия път преди нас, но хижар нямаше. Топихме вода, пихме, ядохме и се уговорихме за следващия ден - ставане в 6 и тръгване в 7 (ако времето позволява) към Купена.
На сутринта аларамата звънна в 6. Народът застинало наостри уши и след като установи, че нищо не нарушава тишината, всеки за себе си реши, че не е разумно точно той да е първия. И спането продължи.
Накъде след 7,30 все пак тръгнахме (без Ели и Деси, които останаха, за да се върнат по същия път).
Около Жълтец ни съпроводи хубаво мартенско слънце.
Подсякохме Костенурката, без Свилен, който се покатери отгоре, изпълнявайки всичко както си му е реда съвсем прилежно.
Продължихме напред всъщност доста разпокъсано. Никси упорито не искаше да свали снегоходките, въпреки че очевидно се мъчеше с тях на иначе лесни за преминаване места.
Някъде излизайки на последните спускания от големите скали преди Кръстците, реших да се откажа. Дори не се опитах да си се представя с раницата и без осигуровки по това тясно, криво, снежно ръбче с почти отвеси от двете страни.
Свилен също реши да тръгне с мен.
Последва ходене по обратния път до Жълтец и след това по маркировката по Равнец. Известно време се чудехме дали да не се спуснем към х.Левски и да слезем по долината на Стара река, но решихме, че ще загубим повече време, а вече наближаваше 3 следобед.
Настигнахме Ели и Деси на х. Равнец.
Междувременно останалата част от групата (Тони, Никси и Денка), бяха успяли да минат през Кръстците и след това се спуснали някак на юг. Появиха се в Карлово към 10 вечерта.

Снимки

GPS track

Трите чуки и Копрен зимно

Първоначалният план, който гласяхме със Славейко беше Миджур с преспиване на х.Горски рай. В последния момент обаче, се оказа че хижата не работи заради снега и се наложи аварийно да избираме друг маршрут. Жоро предложи Копрен. Тони добави Трите чуки, след което допълни "Имайте предвид, че Трите чуки ще са тегави зимата".
Съботният ден мина в път, хапване, пийване и търсене на една пещера над Бели Мел, която така и не намерихме. Снимките още не съм ги разтикал обаче.
В неделя сутринта тръгнахме рано, малко след 7. Времето беше страхотно, дори го нямаше давания според прогнозите вятър. Снегът беше идеален за ходене със снегоходките.
В началото вървяхме на северозапад по (или по-скоро над, защото пътя беше под снега и на места изобщо не личеше) пътя за Чипровци.
След това се отклонихме на запад и се прицелихме към едно далечно, но безопасно за качване на билото ребро.
Току излязохме горе и се разминахме със Стражара, който беше тръгнал от хижа Копрен за Вража глава.
Продължихме към най-ефектната част от маршрута - ръбчетата на чуките.
Ето я и най-острата:
Всъщност по-трудно за минаване от това през чуките беше слизането по заледено-фирнования склон на Копрен, който особено в началото е доста стръмен.


Карта на маршрута:

Останалите снимки

GPS track

Две години "Има бира" на хижа Рай

Което правеше впечатление още по пътя бе, че снегът по южните склонове, особено в района след Клисура на изток, се беше стопил доста нагоре. Например до междинната станция на сопотския лифт изглеждаше почти чисто.
Събрахме се голяма група около обед на Паниците и се качихме до хижата.
Нагоре снегоходките само ги разнасяхме, надолу ги сложихме донякъде, повече заради заледилия се склон в гората.
В събота духаше силно. Привечер вятърът се засили още повече и се блъскаше в прозорците цяла нощ.
На следващата сутрин бе все така ветровито, поради което отпаднаха всякакви плахи планове да се разходи нещо из района. Тръгнахме обратно, към колите и към последващото посещение на кръчма. Със самото тръгване вятърът изведнъж спря.


Снимки
GPS track