Италия 2012 - Пунта Пеня (3343 м)

Пунта Пеня(3343м) е най-високия връх на Мармолада и на Доломитите. Стандартното качване е от север, от прохода Федая(малко над 2000 м). След това може да е вземе лифт (9 евра отиване и връщане), който стига до 2600.

Върви се по ледник, в последния участък по ферата. По времето, когато ние се появихме там (края на август), топенето на леда беше напреднало сериозно и изпълнението никак не беше безобидно.
Ключовите участъци бяха два.

Лъсналият, гол лед в началото на ледника(предполагам в по-ранни месеци е значително по-лесно) на онзи склон над главите на Богдан и Вальо, който пътеката подсича по ширина. За разумни хора като нас подобно изпълнение си беше психария. Следващата седмица, когато движещата се паралелно с нас група на Пепино, Веско и Тони бяха дошли тук, една свръзка се изтъркаляла пред тях по леда; за щастие без фатални последствия, но хубаво се очукали.
Прескачането на цепките, и то беше тонизиращо, но някак избледня на фона на главните препятствия.

Втората сериозна трудност бе в участъка, където от ледника се минава към стената с фератата. Ледът се беше отдръпнал, имаше може би повече от метър цепка до стената, а самата стена (към 15 метра, може и повече преди началото на металното въже на фератата) започваше с към  3-4 метров отвесен участък, който ставаше леко по-полегат по-горе, но пак не беше съвсем за без осигуровка . Бяха вързали една сиджимка с дебелината на връзка за обувка, за да може да се държи народа; доста афиф изглеждаше ... (Абе добре, че Невена пусна истинско въже, че ...)

Ето ни и вече в началото на фератата. Долу се забелязва задръстването над гадния участък. На връщане доста чакахме там, че накрая изпуснахме и лифта, за който имахме билети.

Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака

Италия 2012 (ден първи и втори)

Първия ден традиционно стигнахме до къмпинга в Aquileia. Най-много ни забавиха на българо-сръбската граница. Датата бе 2012-08-18.

За втория ден освен пътуването бяхме включили посещение на един от музеите на Меснер - този в доломитите. Интересно и панорамно място (600 метра денивелация от паркинга до върха, на който се намираше музея). В обедната светлина снимките обаче никак не са станали.



След това продължихме към Каназей, откъдето започваше доломитската част на програмата. В първия набелязан къмпинг обаче, места нямаше. Така и не стана ясно дали има някакво мероприятие, но района бе претъпкан от туристи. В следващите дни попадахме на задръствания по пътищата между селцата.
Отседнахме в този къмпинг. Беше уреден добре, но в последствие се оказа, че и цената е добра (първоначално ни искаха 18 евра на човек, след това свалиха на 15).

---

Снимките от двата дена.
Трак лог на пътя на колата
Трак на качването от паркинга до музея.