Върви се по ледник, в последния участък по ферата. По времето, когато ние се появихме там (края на август), топенето на леда беше напреднало сериозно и изпълнението никак не беше безобидно.
Ключовите участъци бяха два.
Лъсналият, гол лед в началото на ледника(предполагам в по-ранни месеци е значително по-лесно) на онзи склон над главите на Богдан и Вальо, който пътеката подсича по ширина. За разумни хора като нас подобно изпълнение си беше психария. Следващата седмица, когато движещата се паралелно с нас група на Пепино, Веско и Тони бяха дошли тук, една свръзка се изтъркаляла пред тях по леда; за щастие без фатални последствия, но хубаво се очукали.
Прескачането на цепките, и то беше тонизиращо, но някак избледня на фона на главните препятствия.
Втората сериозна трудност бе в участъка, където от ледника се минава към стената с фератата. Ледът се беше отдръпнал, имаше може би повече от метър цепка до стената, а самата стена (към 15 метра, може и повече преди началото на металното въже на фератата) започваше с към 3-4 метров отвесен участък, който ставаше леко по-полегат по-горе, но пак не беше съвсем за без осигуровка . Бяха вързали една сиджимка с дебелината на връзка за обувка, за да може да се държи народа; доста афиф изглеждаше ... (Абе добре, че Невена пусна истинско въже, че ...)
Ето ни и вече в началото на фератата. Долу се забелязва задръстването над гадния участък. На връщане доста чакахме там, че накрая изпуснахме и лифта, за който имахме билети.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака