вторник, 18 юни 2013 г.

Гърция, Чумерка, около селцето Пахтури


След Теодориана се спуснахме с колите отново към Ахелой, хванахме на север и след като заобиколихме няколко чепати рида и се пъхнахме в няколко тунела, завихме наляво по поредния тесен серпентинест път навътре в планината. Пахтури е интересно селце на много красиво място.
 Паркирахме на уширението над църквата, пихме по бира и малко преди обед поехме в жегата.
На пръв поглед масивът северно от селото сякаш се беше надвесил 1000 метра над самото село. Не бе очевидно как човек изобщо може да мине от там.
В началото пътеката беше доста обрасла в неприятните, бодливи гръцки храсталаци.
Край ей този водопад, пътеката зави рязко надясно и започна стръмно да изкачава скалната стена на серпентини.
Много интересна пътека. На места беше зидана.
Пахтури остава назад.
На снимките не личи, но склона, който пресичаме е почти отвесен.
Прехвърляйки първата стръмнина, пред нас се показа хребетът, към който се бяхме насочили. Самият връх, докъдето стигнахме, не се вижда на снимката и се намира по продължението вдясно.
На заден план остава вече познатата ни Фурка.
И напред. Тук трябва да заобиколим вдясно.
Фурка в дъното.
Караулите, наречени по-късно Дончеви караули (в чест на Антон Дончев, който ги разходи привечер в задаващата се буря).
Вече сме стъпили на реброто, което ще ни заведе до върха.
И несравнимият Хадзи, който за пореден път изпъква сред обкръжаващите и планини.
Спирка при първата срещната преспа. Ясно защо.
Наближаваме върха. Вальо тича напред.
Останалата назад част от реброто.
Караулите. Особено стряскащ беше този участък най-вдясно - изобщо не изглеждаше минуем, поне в очите на нормално човешко същество.
 Вече сме на метри от набелязания връх. Така и не разбрах как се казва. На картата пишеше нещо като Пахтурница (или някакво производно)
Тони самостоятелно тръгва към Караулите. Какардица отзад.
Останалите хващаме обратния път.
Част от Дончеви караули с Дончев за мащаб.
И надолу, надолу, леви, леви, 1000 метра слизане, за тези с контузените колена, глезени и друго, по-бавно и мъчително. И се строихме на уширението над църквата.
Накрая снимка на посления бивак на този първомайски набег към Гърция.



Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.



Няма коментари:

Публикуване на коментар