По пътя: Долене - в. Милеви скали - хижа Равно боре

Маршрутът беше предложен от Тодор Карнобатлов. В неделя го даваха разваляне на времето, така че по идея трябваше да имаме по-малко ходене втория ден.

Оставихме колата на Варварски бани.

Имахме време до влака, така че хапнахме в ханчето кой каквото си хареса. Аз - три кюфтета. След това продължихме по пътя още към половин колометър до спирката на теснолинейката.

Въженият мост, който извежда на спирката.

Спирка Марко Николов на "Теснолинейка Септември - Добринеище". Няма знаци, няма табели, няма нищо, просто един тревен перон.

Слизаме на гарата в Долене.

Гарата в Долене, най-личната и една от малкото постройки в селото.

Точно преди гарата, релсите правят полукръг и влакът тръгва в обратна посока. Аз се обърках кое е север, кое - юг. Питахме за пътя на гарата. Видяхме и зелена марка на един от електрически стълб.

Отново гарата в Долене, снимана от осрещния склон.

Още в самото начало стана ясно, че ще разчитаме основно на GPS -исте. Избор на пътеки имаше, маркировката - добре скрита.

В началото пътеката не изглеждаше толкова страшна, както мисълта за тези 1000 метра качване (оказаха се и повече), които ни предстояха.

По пътя беше пълно с цветенца като това.

Според Тодор, по този маршрут се ходи през пролетта или есента. Лятото бил голям змиарник, зимата пък е голо, както се вижда.

Но жълтите цветенца бяха много.

И яко лазене падна, за да ги снимаме.

Ето това е връх Милеви скали. Гледан отдолу изглеждаше измамно близо, трудно можеш да предположиш тези 1000 метра изкачване.

Паметникът на връх Милеви скали със зум.

Ето го и отбора: Ели.

Вальо. Тежко му е с тези четири бири в раницата. Бяха се и стоплили на всичко отгоре.

На първо време пътеката упорито подсичаше и не бързаше да се хвърли на стръмнината.

Според справките с GPS-a, през пръвите 4 километра бяхе качили едва 400 мета. Оставащите на 600 трябваше да ги вземем за километър и нещо.

Спирка за прилапване и бира (който си носи).

И отново снимки на жълти цветенца.

И още.

И отново нагоре.

От време на време се натъквахме на табели за хижа Милеви скали (която не работела, както разбрахме от хижаря на Равно боре).

Но самата пътека често не личеше.

Или пък бързаше да се разклони в безброй по-малки.

Тук вече наистина захапваме стръмното.

Поглед назад по пътеката или по-скоро към това, което GPS-a казваше, че е пътека, или най-скоро към това, което ние бяхме нарочили за пътека, опитвайки се да се придържаме към нарисуваното на картата.

Много жълти цветенца и стръмен склон - стръмното съвсем не личи на снимката.

Наближаваме ръба на скалите. Тук нещата загрубяват. Никак не е ясно как ще продължаваме.

Но ето как, излазихеме стръмно по пързалящата се шума и се провряхме из разни шубраци.

Тук сме вече на реброто малко преди последните скали и паметника на върха.

Съседният на връх Милеви скали връх.

От мястото, където бяхме излязли, се видя маркировка, която стръмно подсичаше встрани по склона. Пътека отново не се виждаше обаче, така че решихме да продължим директно по ръба.

И жълти цветенца.

Изглеждаше страховито.

Но после се оказа, че се минава.

Снимка вече от самия връх към реброто, от което идвахме.

На върха пийнахме кой бира, кой ракия, па решихме да изчакаме оставащите два часа до залеза.

Таяхме надежки слънцето да оцвети облаците непостредствено преди да залезе.

Но не би.

Залезът и този път си остана в плановете за по-натам.

След като слънцето се скри, сложихме челниците и тръгнахме към хижа Равно боре. Оставаха ни 3-4 километра и към 700 метра слизане.
В тъмното гледахме да се движим по дадената на GPS-а маркировка, за да си спестим ровенето из гората. Оказа се, че точно това е начина да "заорем". Малко преди връх Фенера "маркировката" свърна вдясно, след което се оказахме на много стръмен, покрит с листа и хлъзгав склон, по който няколкостотин метра буквално се суркахме.
На хижата пристигнаме неочаквано късно за хижаря и той ни чакаше отпред. С викове ни напъти в последния участък.
Нагласихме се пред мезетата на масата. Незнам дали заради недоспиването от предните дни или заради друго, но много скоро аз окапах като круша и едва се затътрих до леглото горе.

***

Прогнозата за разваляне на времето се оказа вярна. Дъждът валеше още сутринта.