четвъртък, 8 май 2014 г.

Остров Евбея / Евия / Εύβοια (Дирфис /Δίρφυς и Ксировуни /Ξηροβούνι)

Евбея е втория по големина гръцки остров след Крит. Веско предложи идеята. Изглеждаше подходящa за великденските празници в края на април. Най-високият връх на острова е висок 1743 м. (сякаш и върхът, и планината се казват Дирфис (Δίρφυς)).
И тъй, една студена и дъждовна априлска четвъртък вечер се натоварихме по колите и се впуснахме в новото гръцко "перипетио".
Хапнахме във Воденичката в Долна Градешница. Заради дъжда решихме да преспим попътно в хижа Беласица, вместо с обичайните палатки след гръцката граница.
На следващия ден бързо минахме границата. Малко преди Лариса имахме непредвидено забавяне - Фена си хареса попътно позлатена четка за алтернатора (някаква старозагорска мода) и се наложи да изчакаме, докато му я монтират.
Таксите за магистралата, която на много места дори не е и магистрала, набъбваха и зачестяваха с приближаването на Атина. До Лариса платихме по-малко от 10 евро, до разклона за Евбея и Халкида се събраха към 25.
Прехвърлихме се на острова в столицата му Халкида (Χαλκίδα) по мост, които се оказа безплатен. Самото градче (около 50000 жители) или поне тази част, през която минахме, по-скоро ме разочарова; изглеждаше прашно и убито.
Дирфис стърчеше в далечината, нямаше как да го сбъркаме.
Минахме през селцето Стени Дирфис (Στενή Δίρφυς) , което вече изглеждапше като типично гръцко село с тесни, криви улички. Стръмните серпентини продължиха след него, докато достигнем проход на около 1000 метра - сериозна височина за остров.
Според първоначалните проучвания близо до прохода имаше хижа, до която се стигаше по черен път. Идеята бе да си опънем палатките близо до нея, но заради силния вятър на билото плановете се промениха и се спуснахме да търсим равно място отвъд прохода.
Фена изглежда напълно подготвен за мероприятието.
Импровизираната маса. След малко ще се появи и покривка. Жените накладохода огън.
Хахо-хихи, докато в един момент, прилежно опушени си легнахме.
Според разказите на другите, през нощта е бошувал страшен вятър. Аз така се бях занитил, че всичко проспах.
Тук си играя със статива на зазоряване. Околността на лагера.
Върнахме се с колите до най-високата точка, след което пробвахме и още малко по черния път към хижата, но много скоро пътят стана лош и продължихме пеша.
Хижата на билото под върха.
Гледки към долината и морето.
По пътя преди началото на стръмното изкачване.
И вече самото изкачване. Денивелацията е около 600 метра.
Поглед към източната, дива част на острова. Сякаш дори асфалтирани пътища нямаше в този район.
Изкачването е стръмно и става все по-стръмно.
Вече сме горе. Темето на върха наподобяваше плато. Пресреща ни скреж, вятър и мъгла.
В първия момент така се беше забулило, че се наложи да следваме ГПС-а, за да открием най-високата точка.
Веско и Станимир на Дирфис.
После се поразкъса и успяхме да поогледаме.
Народът обхожда поетапно отделните коти.
Замъглен поглед към хижата, откъдето се качихме.
 Станимир. Подухва студен вятър.
Галя. На моменти прехвърчаше сняг.
Ели.
Таня и Боян.
В далечината се вижда ридът на планината Ксировуни (Ξηροβούνι), следващата ни цел за деня. Оказа се интересна за обхождане.
Започва слизането по стръмното ребро, по-което се качихме.
Всъщност зимата се беше загнездила единствено като шапка на върха. По-надолу и осбено когато ватъра спираше, беше значително по-топло.
Скали за заобикаляне.
Отново интересния рид Ксировуни (Ξηροβούνι). Най-високата точка е вляво. Ние разходихме дясната половина.
Край колите направихме блажена двучасова "обедна почивка" с прилапване. Заредихме раниците с бири и тръгнахме отново.
Входът на Ксировуни (Ξηροβούνι.)
 Станимир и Галя на фона на Дирфис и облачната му шапка.
Колкото повече наближавахме рида, толкова по-стръмно и интересно ставаше.
Скалите се бяха изпречили пред нас като крепостна стена и на пръв поглед не беше ясно как се промъква пътеката.
Но стана някак.
На места с повече внимание, както се казва.
Фигурките на изостаналата част от групата за мащаб.
Поглед към най-високия връх Портарис (1453). Оприличихме го на разни животни.
Галя по последния участък от стръмнината.
Боян демонстрира хладнокръвие на ръба.
И започна обхода на типичното карстово плато, на което бяхме излезли.
Гледки от билото към по-ниските части на острова и морето.
В summitpost може да се прочете за "the strong winds that usually blow at this mountain". И вярно, така си беше.
Обиколихме околните връхчета, търсейки завет за почивка.
След като изпихме бирите, решихме да се върнем по обходен маршрут.
Имаше пътека на картата, но на яве не се забелязваше такава. Спуснахме напряко няколко стръмни склона и вече започваше да ме обзема подзрението, че ще се видим в приключение, когато все пак излязохме на подсичаща пътека.
Отвесните, изложени на запад скали, под които минахме.
И последен поглед към скалите на Ксировуни (Ξηροβούνι.). Добра находка се оказа.
Същата вечер се скътахме в една маслинова горичка под Стени Дирфис. На долната снима се виждат Дирфис(отляво) и Ксировуни(отдясно).
Предстоеше ни пътуване към северната част на острова и планината Кандили.




Линк към фотоалбума и всички снимки.
Линк към GPS следата от ходенията този ден.