За пътя към хижа Иван Вазов през зимата

Хижа Иван Вазов (2300 м.н.в.) е в Рила. Ако не се лъжа, митът разказва, че това е най-високата хижа на Балканския полуостров. Според други хижа Мусала (2389 м.н.в.) била по-високо.



Хижата се нами- ра от южната страна на Отовишкото било. В района се задържат дълбоки и почти непроходими без помощни средства снегове през зимата. Поради това и поради факта, че хижата е сравнително отдалечена, мълвата споделя, че през дългите снежни месеци там не се забелязват следи нито от туристи, нито от тримата собственици на хижата.













Това за "три- мата собствени- ци" е другата част от мита. Твърди се, че тази е единствената частна хижа в България, което изглежда е истина, макар че според мен със същата сила може да се каже, че това е и първата и единствена обща хижа в България. Веднъж хижарят на една друга хижа потвърди пред мен историята, като обясни, че навремето те са успели да купят сградата, но не и земята на която е тя. Предполагам това означава, че сега държавата ако реши може да си вземе обратно земата, макар че нищо не може да им каже за хижата.

На тази снимка се вижда споменатото Отовишко било. От лявата му страна се забелязва "Окото", едно от Седемте езера, а в далечината - Мальовица. Хижата се намира отдясно на билото.
През лятото и особено в пиковите месеци е по-лесно да намериш пътя към хижата, отколкото места за преспиване в нея. Но не е така през ако е натрупало. Дори при хубаво време и без допълнителни затруднения, без снегоходки и ако не е проправена партина, "добирането" до хижата е едно изцеждащо всички сили занимание, което всеки дълго помни по-късно. Особено неприятен е участъкът след Раздела (ако разбира се е избран този маршрут), който в действителност представлява едно продължително и полегато спускане, което през лятото не прави никому впечатление. Заедно с това самата хижа често се оказва в голямата си част затрупана, както се вижда на снимката, на която Венци, може би най-популярния от "тримата собственици" се е заел с изриването на снега от покрива на тоалетните. Чувал съм също истории, според които хижарят е хвърлял лопата от горните, единствено незатрупани прозорци, за да могат ново- пристигналите туристи да прокопаят тунел до входната врата.
Презумцията на този текст е да представи един от начините за достъпване на хижата през зимата. Изходната точка е София.
За мен най-удобния отправна точка към Рила е Самоков, за където от автогара Юг тръгват авто или микро буси на всеки половин час след седем часа сутринта. В Самоков се осъществява прекачване за ЦПШ (никога не съм знаел какво означава това мистично съкращение) Мальовица, само че трябва да се има предвид, че микробусите за ЦПШ са един сутрин в 8.10 и един следобед около 16ч. За целта е нужно да се хване още първия рейс от София (7.00), който пристига в Самоков точно за да се осъществи прекачването.
Пътуването с микробуса за ЦПШ е вълнуващо, тъй като основното предназначение на този транспорт е да извози персонала за хотелите около комплекса, но горките хора в болшинството си живеят в попътните села и биват изправени пред "свършен факт", тъй като туристите от София често вече са запълнили местата в микробуса и те биват принудени да се тъпкат по-плътно от багажа на същите тези туристи в раниците им.

От тук насетне са възможни два варианта. При хубава време, когато няма много сняг и при условие, че не разпо- лагате със снегоходки, по-разумното е да слезете на "Разклона за Вада" и след това през х.Вада, х.Ловна (идеята на този маршрут е да се следват по възможност утъпканите пътеки) и "Новата хижа" да се опитате да се изкачите директно през Бъбрека, Окото и Сълзата, и да излезете на Раздела (този маршрут може да се окаже много опасен при неподходящо време и замръзвания, но въпреки това си остава най-достъпния ако времето позволява) или през "Старата хижа" да хванете зимната маркировка през Зелени рид. И в двата случая няма как да избягате от спускането след Раздела (освен ако не поемете Отовишкото било, което от своя страна също е опасно заради честите замръзвания и козирки) и ако се окаже, че там няма партина - както се казва - човек живи да ви оплаче.

Другият вариант е да продъл- жите до самия комплекс и от там да се върнете малко по пътя и да хванете маркировката за Яворова поляна (х.Вада), при която да се отклоните нагоре по пътеката тръгваща първоначално по Урдина река и скоро след това изкачваща се на Зелени рид. Всъщност на Яворова поляна може да излезете и слизайки на "Разклона за Вада" и след това горе долу на средата на пътя към хижата, да се отклоните по пътя, за който има табела, че е "ботанически маршрут" или нещо такова.
Лично на мен този маршрут повече ми допада, въпреки че е образно казано доста праволинеен, и след като поеме нагоре, просто не спира да се изкачва докато не се озове горе на билото на планината - особено предвид стръмнините преди да прехвърли 2000м. Хубавото тук е, че през лятото след 3-4 часа, зависи от темпото, но най вече от почивките, вече си "на връх планината" и ти остава да се завъртиш надясно, за да видиш Езерата в краката си. През зимата нещата стоят различно и е хубаво без снегоходки да не рискувате да тръгвате по този път.
След Яворова поляна и след като сте вървели за кратко по долината на Урдина река, синята маркировка се отделя надясно и започва стръмно изкачване, което продължава около час непрестанен ход, докато пътеката не излезе от гората на голия рид. Долната част на този участък е обикновено подлъгващо проходима, тъй като в гората не натрупва много сняг, но затова пък непосредствено преди края на гората, там където дърветата се подменят с клек и пътеката се пъха в клека и се отклонява леко в дясно, е практически невъзможно да не я загубиш. "Ако над гората не открием просеката през клека, най-добре е да вървим по самото било - участъкът е труден поради клековите и борови клони под снега, но е сравнително кратък и можем да поглеждаме надясно, под нас за някой маркировъчен знак.", пише в "Планински зимен пътеводител" на А. Марковски. От личен опит знам, че при неподходящо време и без снегоходки този "кратък" преход, който като разстояние наистина не е много, може да продължи няколко часа и да доведе до изчерпване на силите на този, който затъвайки до кръста и повече в преспите се опитва да се провира между клоните на клека.
След като излезете на откритото следва да хванете зимната маркитовка, която се оказва вдясно. Малко по-нагоре се показва Кире Чогуно - малка разнебитена дървена къщичка, в която в краен случай може да се преспи, но подчертано не е препоръчително - прозорците са счупени и вътре нявава сняг, леглата и дюшеците са доста избушени и с други думи е просто въпрос на оцеляване. Преди време по неволя посрещах една нова година там - като естествено нямах първоначално такива намерения. След като цял ден си се ровил до изнемогване в преспите много неща ти се виждат приемливи.

* * *

След като подминете Кире Чугуно започва продължител- ното изкачване по голия рид. Със снегоходки и при хубаво време пътят е дори приятен. Изкачването вече не е така стръмно. Гледките са впечатляващи. Още в самото начало може да забележите в дясно "Новате хижа". Скоро след като наберете височина пред вас се показва назъбеното било с Орловец, Купена и Попова капа. След него следва Мальовица. Постепенно пътя завива вдясно и във височина се показва Зелени камък, достига- нето на който ще отбележи края на дългото изкачване. От тук до Раздела разстоянието не е голямо, а самата пътека минава по тясно било с много атрактивни гледки. Отляво се виждат Урдини езера, а отдясно се включва зимната маркировка от "Старата хижа". Склоновете са стръмни, образуват се козирки, а при силен вятър е почти невъзможно човек да застане прав отгоре. Горе долу преди година по показания на снимката склон се беше разиграла неприятна случка. Момче и момиче тръгват за Вазов от "Старата хижа" по зимната маркировка. Момчето доста добре познава района, макар и двамата да се зле екипирани. Почти са успели да изкачат билото, когато ги застига снежна буря. Стъмва се, пада мъгла и почти нищо не се вижда. Следите, които те следват по пътя много бързо изчезват. Двамата естествено нямат избор и продължават да се "катерят", в резултат на което по неведоми пътища се оказват обратно в подножието на склона. Момчето успява да се ориентира достатъчно добре, за да разбере, че нещата не стоят както би трябвало, но никак не може да прецени къде точно се намират. Там прекарват ноща - без спални чували или какво и да било друго, което би могло да им помогне донякъде. През ноща времето се изяснява и на другия ден успяват да се доберат до хижата, живи, но и двамата с доста сериозни измръзвания по краката.
След като подминете стеснения участък от билото много скоро ще излезете на Раздела. Там се пресичат множество туристически магистрали, като ви се предлага възможност да избирате между маркировките за Мальовица, Рилския манастир, х.Иван Вазов или езерата. Възможно е също, макар да няма обозначена пътека да поемето по дясното било, което извежда на Отовица.