Идеята и организацията идваше от "Има бира".
На 31-ви сутринта заваля сняг. Пътуването, особено след Предел-а си беше съвсем зимно. В Банско купихме лопата за окопавнето за разклона за Тодорова орница и х.Демяница. Самото качване над Банско си бе ужас - безкрайна колона, кой буксува, кой занася, кой го бутат, кой закъсал, а тези с джиповете се ръгат да изпреварват ...
На 1-ви обяснимо не тръгнахме рано от х.Демяница. Въпреки дълбокия, пресен сняг, нагоре в гората в посока Василашки езера напреднахме лесно. Вальо беше минал преди нас и поотъпкал.
Малко преди Рибно Василашко езеро пътеката хваща улея, по който се оттича езерото. Там настигнахме Вальо, който се връщаше да търси обходен вариант, защото беше пропаднал в преспите между клека.
От тук насетне започна мъката, особено за снегорина отпред.
При почивката върху първото езеро се събрахме с Вальо, Цвети и още една група от 3-ма без снегоходки (Денка, Вес и Асен). Да си кажа, последните хич не ги виждах, в смисъл, като се обърнех назад все бяха поне до кръста под снега :-).
Продължихме нагоре.
Янко обаче по традиция за нова година бе тръгнал без гети и в резултат краката му бяха мокри и замръзнали. Накъде преди Тодорини очи се върнаха заедно с Петя - доста неприятно, защото Янко беше шанса някой да ме смени отпред.
В подножието на самата Тодорка краката ми започнаха доста да натежават и се позамислих дали да не се откажем. За щастие тогава Цвети хукна напред.
Така Цвети, а след това и Деси трасираха известно време, но с увеличаването на наклона и съответно дълбочината на преспите се оказа, че тук ще е нужно нещо по-дългокрако и мощно. Та ще ми се, не ще ми се, трябваше да се връщам на тръстиката.
Събрахме се цялата група на върха, нащтракахме снимки и нейде към 5 тръгнахме обратно.
Всички снимки
GPS трак
Ахааа, имаш блог, и не казваш ! :)
ОтговорИзтриванеА, то идеята на повече е да сложа малко ред в траковете, че много се уплетоха с течение на времето.
ОтговорИзтриване