Тръгнахме от София в петък след работа и пристигнахме в Попина лъка към 11 вечерта. В горния участък на пътя на няколко места се бяха образували дълбоки коловози.
Преспахме при "Горан". Същата вечер се появиха Дончо (Спано поле) и Иван (Тевно езеро), доволно посръбнали. Те ни предупредиха да не тръгваме, "ако искаме да стигнем" по Мозговишка река, както си бяхме наумили, а да следваме пъртината на шейните през Беговица.
На следващата сутрин успяхме да тръгнем доволно рано. Стигнахме до водохващането безпроблемно и без снегоходки. Оттам нагоре започна тегавото - нямаше пъртина, снега започваше да се размеква от последните жеги, лепеше се по снегоходките, трудно се следяха пролуките на пътеката, защото бяха затрупани.
Като пресякохме пътеката от Беговица към Спано поле, напредването стана малко по-лесно, но малко.
Излизайки от гората и нагазвайки клека (почти нищо не се виждаше от него :-)) си отдъхнахме. На огряваните от слънцето места снегът беше слегнал, затъваше се малко само в горния размекнат слой. Вече се напредваше леко.
И с всяка крачка се панорамите се откриваха все повече.
Чухме и видяхме една лавина в улея под Каменишка кукла, но тя спря преди да успея да сменя обективите и да наглася апарата за снимане на клипче.
Пристигнахме на Тевно около половин час преди да се стъмни.
Тъкмо време за по бира и след това айде към близкия ръб за залеза.
На другия ден слязохме през Беговишки превал и х.Беговица.
При Даков мост се засякохме с дружината от Сандански.
Изобщо хубава планина, хубаво време, хубав маршрут, хубави хора, до тук всичко чудесно :-).
Снимки
GPS track
Много хубав маршрут и страхотно време с гледки и всичко как си трябва :)
ОтговорИзтриване