По пътя: Мая Йезерце (Maja e Jezerces)

Тръгнахме един тъмен, дъждовен четвъртък след работа в края на септември (с три дена отпуска, от петък до вторник). Първата вечер преспахме в царевичака близост до Крушевац, набелязан със съвременни средства за ориентиране още предварително от Дидо. Според ГПС-а сме пристигнали в 1 през нощта.

Късно следобед на следващия ден се добрахме до селцето Вусание (Vusanje), което повече наподобяваше вилна зона. Намираше се близо до албанската граница. която ние щяхме да пресечем по път за Мая Йезерце. Според Уикипедия, населението на Вусание е 864 албанци, 1 един босняк и 1 друг. Знаехме, че в селището има гранична застава, където ние от една страна трябваше да се запишем заради преминаването на границата, от друга смятахме пред нея да оставим колата за по-безопасно. Оказа се, че заставата е изоставена. Обърнахме се към хората, които се въртяха край съседната къща. Единият от тях се опитваше да говори на английски. Каза ни, че няма проблем да оставим колата тук, никой нямало да я пипа. След като повторихме въпроса обаче, той ни посочи една съседна къща и вика: "Отваряйте портата и вкарайте колата в двора. Няма проблем." Доста странно прозвуча.

След селото се върви по черен път до следващата застава, превърната сега в кошара.

Заради късното тръгване, край заставата/кошара бяхме малко преди мръкване. След нея ни предстоеше около 400 метра качване по тъмно до езерата (Buni Jezerce, Buni i Jezercës, Долината на езерата), край които смятахме да лагеруваме. Страшно ефектно беше вървенето на челник между черните силуети на тези остри като игли зъбери, надвесени над тебе и изчезващи в небето. Разпънахме палатките край най-горното езеро, което обаче почти нямаше вода.

На следващия ден в чудно време скрихме палатките и това онова от багажа между камъните и тръгнахме към Мая Йезерце.

Изкачването на върха не би следвало да се нарече трудно, по-скоро неприятно на местата, където трябва да се пресичат стръмни сипеи, особено ако те завършват с отвесни скали малко по-надолу. (В тази връзка се присещам за това колко се изприказва за "опасната" подсичаща пътека на Кутело - ако я сравня с движещите се под краката ти ронляци, на места без да има нищо стабилно наоколо, за което да се хванеш, няма как да не почна да се подсмивам. А там отвесите не отстъпват на тези на кончето, даже напротив.)