Като уважаващи себе си туристи, станахме и се оправихме рано за прехода. Трябва да бе към 9,30 сутринта, когато търгнахме.
Закусвайки в столовата малко по-рано, бяхме слушали сводките между хижите по радиостанцията. Ехо - ясно, - 7 градуса, силен вятър ... Вежен - 0 градуса, ясно, без бятър ... Казахме си "Ухаа, жега!", защото си мислехме, че под Вежен имат предвид върха, но после се оказа, че ставало дума за хижата. Острият, режещ вятър ни съпровожда през по-голямата част от деня.
Първо трябваше отново да минем по заледената пътека към Юмрука.
Ледът беше заскрежен и сух, и сякаш не се хлъзгаше чак толкова.
Горе ни посрещна вятърът с цялата си пронизваща прелест.
Но за сметка на това видимостта беше удивителна.
На Юмрука сложихме снегоходките. Не бяха много местата, където се затъваше, но с тях беше по-лесно върху фирнования сняг.
На спускане походихме и по трева.
И не само на спускане.
Майтапехме се: всъдеходки, тревоходки, хвойноходки ... (То мързела не мори, а мъчи, както се казва :-)).
И напредвахме по безкрайното било към Вежен.
Бяхме се опаковали като какавиди и нямаше много мегдан за спиране предид режещия вятър.
Напред по трасето срещнахме група, разбира се, познати, които бяха тръгнали от х.Вежен към х.Ехо. Някои от тях щяха да стигнат и до Рибарица същия ден.
Но за нас качването към Вежен предстоеше.
И нямаше край, пусто
И все пак, най-накрая стъпихме на футболното игрище на Вежен.
Изминатото дотук беше по-голямата и по-трудната част от прехода, но и оставащото не бе малко. Трябваше да минем попътно по нароченото "Старопланинско конче", по светло, надявахме се.
Но не стана по светло. Залезът ни хвана точно преди него.
Неприятна ситуация, ни да разпъваш статива, предвид неясното и може би не безобидно продължение по тъмно, ни пък да пропуснеш залеза.
То не че и беше кой знае какъв залез, без нието едно облаче на небето ...
Но пък поснимах към Вежен след като слънцето се скри.
Вальо избърза напред и успя да се промъкне през по-засукания участък в сравнително прогледен сумрак. После се наложи да ни изчаква на Братаница и позамръзна.
Спускането по тъмно от Братаница към хижа Бенковски ми се видя поне три пъти повече, отколкото беше. Дали заради поначало дългия преход или пък заради виното, с което се бяхме захванали, но особено накрая из гората не бях съвсем в кондиция.
Та отгогава избягвам да пия вино по време на преход. Виж, ракията ми действа далеч по-добре.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
Последната снимка радва по-особено :)! А и личи какъв студ ще е било, съдейки по рязката видимост и идващият 'син час'. Ние го минавахме на обратно през лятото, аха да минеш следващото възвишение, аха идват още пет, лъжлива е представата за разстоянията в Стара планина! И имаше мутирали боровинки :), голяма спънка на прехода! :) Хванал си здрава вълна с публикациите напоследък, сърфираш здраво по музата си, пиши-пиши, ще е интересно да видим какво предстои! Поздрави от нас!
ОтговорИзтриване