"Знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко, някъде по този път щяха да ми предадат бисера"
вторник, 18 юни 2013 г.
Гърция, Чумерка, около селцето Пахтури
След Теодориана се спуснахме с колите отново към Ахелой, хванахме на север и след като заобиколихме няколко чепати рида и се пъхнахме в няколко тунела, завихме наляво по поредния тесен серпентинест път навътре в планината. Пахтури е интересно селце на много красиво място.
Паркирахме на уширението над църквата, пихме по бира и малко преди обед поехме в жегата.
На пръв поглед масивът северно от селото сякаш се беше надвесил 1000 метра над самото село. Не бе очевидно как човек изобщо може да мине от там.
В началото пътеката беше доста обрасла в неприятните, бодливи гръцки храсталаци.
Край ей този водопад, пътеката зави рязко надясно и започна стръмно да изкачава скалната стена на серпентини.
Много интересна пътека. На места беше зидана.
Пахтури остава назад.
На снимките не личи, но склона, който пресичаме е почти отвесен.
Прехвърляйки първата стръмнина, пред нас се показа хребетът, към който се бяхме насочили. Самият връх, докъдето стигнахме, не се вижда на снимката и се намира по продължението вдясно.
На заден план остава вече познатата ни Фурка.
И напред. Тук трябва да заобиколим вдясно.
Фурка в дъното.
Караулите, наречени по-късно Дончеви караули (в чест на Антон Дончев, който ги разходи привечер в задаващата се буря).
Вече сме стъпили на реброто, което ще ни заведе до върха.
И несравнимият Хадзи, който за пореден път изпъква сред обкръжаващите и планини.
Спирка при първата срещната преспа. Ясно защо.
Наближаваме върха. Вальо тича напред.
Останалата назад част от реброто.
Караулите. Особено стряскащ беше този участък най-вдясно - изобщо не изглеждаше минуем, поне в очите на нормално човешко същество.
Вече сме на метри от набелязания връх. Така и не разбрах как се казва. На картата пишеше нещо като Пахтурница (или някакво производно)
Тони самостоятелно тръгва към Караулите. Какардица отзад.
Останалите хващаме обратния път.
Част от Дончеви караули с Дончев за мащаб.
И надолу, надолу, леви, леви, 1000 метра слизане, за тези с контузените колена, глезени и друго, по-бавно и мъчително. И се строихме на уширението над църквата.
Накрая снимка на посления бивак на този първомайски набег към Гърция.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар