Hochkönig е най-високият връх в Берхтесгаденските алпи (Berchtesgaden Alps), които от своя страна се разделят нейде между Германия и Австрия. Намира се на 42 км южно от Залцбург. На върха му е имало заслон още от 1898 година. Сегашната хижа е завършена през 1985 г.
Ето как протече хронологията на пътуването:
Подобно на случая с Канин, групата се събра в пълен състав на паркинга под Дахштайн едва към 8 вечерта. Този път обаче имахме подръка набелязан къмпинг в подножието на Хоухкюних, така че нещата изглеждаха на мястото си. Все пак предстояха не малко километри шофиране до там, така че решихме да се подсигурим, като предупредим, че пристигаме. По вече обиграната схема, Миро се свърза с България, откъдето му продиктуваха номера на къмпинга. Краси се обади, но разговора беше съвсем кратък. "Няма места" - каза. И от тук започна нашата идилия.
Пробвахме още наколко, намерени на GPS-а къмпинга в околността и в подходящата посока, но без успех - или не успявахме да се свържем, или отново нямаше места. Времето напредваше, освен че беше почти тъмно, губехме и шанса да намерим каквото и да било работещо. Решихме да тръгваме към най-близкия показан на GPS-а, макар намиращ се в обратната на посоката ни за следващия ден.
Така пропътувахме 20-на км по пътища със завои до езерото Hallstätter See. Първият къмпинг веднага ни посрещна с табелата, че е пълен. Бах! Продължихме към следващия, където най-после успяхме да се настаним. (Оказа се тесла в крайна сметка, 16 евра на човек, без електричество, без интернет, колите на паркинга встрани от палатките. Ние не попитахме за цената своевременно обаче, така че се подлъгахме да останем и две нощи.)
Ставане в 6, тръгване в 7.
До изходната точка за Hochkönig трябваше да изминем над 80 км, като съвсем малка част по магистрала; всичко останало планински завои. С всички премеждия по пътя, чак към 9,30 бяхме строени на стартова позиция.
И там ни пресрещна табела - 4-6 часа до върха. От преварителните проучвания имахме груба предсгава за какво става дума. (Реално се оказа малко над 10 км и близо 1700 метра качване в едната посока). Заради напредналото време си сложихме вечерен час 7, с уговорката всеки тръгнал към върха да си прави сметката да се върне преди този лимит.
Общо взето се разделихме наполовина. Основно женската част от групата реши да си прекара времето в почивка и по-леки разходки в ниската част на маршрута. Останалите запретнахме крачоли.
Хижата Mitterfeldalm, намира се на около 2 км и около 150 метра изкачване след паркинга.
Непостредствено над хижата склоновете бяха оградени ето по този начин. По-късно се разбра, че по бялата лентичка протичал ток.
В началото пътеката вървеше сравнително полегато.
Скоро след това обаче, си дойдохме на думата.
Тъй като това беше вече четвърти пореден връх за това пътуване, нормално беше различните хора да се чустват в разнична кондиция, така че скоро се разкъсахме.
Мен ме връхлетя приливът на енергия, който обикновено приижда след няколкодневно пребиване в планината, та се набирах по сколона доста стегнато. От паркинга до върха бях за 3,45 часа. Обикновено не засичам времена(а и когато реша да ги засеча, забравям междувременно и нищо не се получава), но този случай беше специален.
В самото начало на прехода ниските облаци скриваха околните зъбери, които от своя страна ефектно се показваха чат пат.
Минахме покрай огромна отвестна стена на Torsäule. По нея се забелязваха катерачи.
И катерачите отблизо.
Ефектната скална колона Torsäule, снимана от пътеката за Hochkönig по-нагоре.
Набирайки височина, пътеката се катереше по или подсичаше някои по-стръмни склонове, но като цяло в тази част на годината и при хубаво време не бих ги нарекъл "трудни".
И така, стръмно нагоре, метър след метър и ето че дойде момента, когато ГПС-а каза, че съм някакви никакви си 200 метра под върха. Викам си, нищо работа, ама ... Къде ли сега е този връх?
И както вече се виждах приседнал на върха, посръбвайки от носената Ариана, така се започна една слизане и качаване, преваляне на хълм след хълм, коеот ми се стори безкрайно. Еле най-после мернах в далечината хижата на върха.
Ето я и по-близо, само че близото тука е от зума на фотото.
Ето нагледно и една от многото вдлъбнатини и цепки, в които трябваше да слезеш и да се качих отното горе попътно.
И най-после в основата на върха. Това са пособията, благодарение на скоито се изкачва отвестната стена от тази страна.
Hochkönig и построената на него хижа Matrashaus.
И гледки от върха. За съжаление нямаше кой знае каква видимост. Поглед на северозапад.
Поглед на изток, откъдето дойдохме.
Хoра се спускат по сипея, извеждащ до показаните по-горе съоръжения за изкачване на стената.
Групата се събира. Аз си пийвам вече втора, изстудена в преспата Ариана.
Поглед на запад, в един от редките моменти, когато се разчистваше. На юг, където бяха наистина огромните отвеси, нямахме този късмет.
Групата на върха.
И ето, че идва време да тръгвамме.
Свилен се спуска с много внимание по изпречилото му се съоръжение.
Като се видя, че ще се впишем във времето, на връщане не бързахме особено.
А и теренът не позволяваше да се развие кой знае каква скорост.
Славейко на фона на Torsäule.
Катерачите вече пускат рапели по стената. Направих и филмче, но с обърнат апарат и сега е криво.
Ей този се спотайваше в мъглата на качване.
Както и околните планини.
Хижата Mitterfeldalm на слизане.
Край колите бяхме около 6 вечерта.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар