Козница - Вежен - Братаница - Булованя - Антон

Веднъж същата седмица се отработваше заради първомайските празници, втори път в неделята не го даваха много читаво времето.
Спретнахме плана с Пламен от Казанлък. От София тръгнахме аз и Вальо, Пламен с Миро и Митко - от Казанлък.
Оставихме едната кола в центъра на Антон.

Пламен дойде да ни вземе и закара до Козница.

Оттам хванахме дирекно нагоре.

Не виждахме много в мъглата, но поне не валеше до този момент.

По-нагоре дори се поразкъса за малко.

Пък ние изпозлвахме да поспрем за почивка и за по бира.

По-натам заобиколихме пак в мъгла в. Дапково краище.

И отново се затътрихме по стръмного към Вежен.

Змия да не си под щеката на тези гамени.

Безкрайният хълмист склон на Вежен.

Испекция на второто място за почивка.

Я, какво изкочи от термочатнтата.

Последни напъни.

И цялата група на Вежен.

Вятърът беше студен, но за щастие не толкова силен, както предвещаваха бързо движещите се по небето облаци.

След няколко опита да се разкъса, мъглата отново настъпи.

Чешмата под Вежен. Последна вода по пътя и последно студене на бира.

Продължихме на запад по билото. Изкачването на Пъпа.

И съответно спускането от него.

След което идва ред на Старопланинското конче.

По Старопланинското конче.

Изкачихме Братаница, но след това подсякохме безизменния след него от подветрената страна.

На Булованя бе плътна мъгла. Едва след Антонски превал започнаха да се появяват гледки.

А ние подхванахме над 1000 метровото спускане.

Тук времето тотално се обърна. Настана време за шапки за слънце и кремове против изгаряне.

В ниското си беше топла пролет.

Облаците над високите върхове упорстваха още, но скоро след това също се разкъсаха.

Стръмен шорткът към пътя.

И вече сме на черния път над село Антон.

Показа се и подбалканският път.

Поредното ходене беше към своя край. Не можахме подобаващо да оплакнем очи с гледки, но пък си бе "ошляпващо" - към 25 км. и над 1500 метра качване и слизане.

---

Линк към албума с всички снимки.
Линк към GPS трака.

---