По пътя: Jôf di Montasio / Montaž / Монтаж (2754)

Относно името, първоначално смятахме, че Монтазио е италианското име на върха, докато Монтаж е словенското и тъй като върхът се намира в Италия, Монтазио би трябвало да има предимство. По-късно се зачетох и се оказа, че на локалния език (Friulian) по-скоро се произнася Монтаж.

Монтаж е втория по височина връх в Юлийските алпи и е висок 2754 метра. Изглежда удивително на снимки - например тази, взета от SummitPost:

Върхът влизаше в плановете ни още предната година, но тoгава му се размина заради разваляне на времето и разместване в плановете. Този път успяхме.

Но първо няколко думи за цялото пътешествие. Имахме нещо като полу юбилей - за пета поредна година организирахме този августовски набег към Алпите. Този път щяхме да се завъртим изцяло в северната част на Италия. След Монтаж, в плановете влизаха Кортина д'Ампецо и района на Ортлер. Попътно добавихме Адамело, тъй най-високия набелезан връх Cevedale(3769) отпадна по всеобщо съгласие.

Тръгнахме на 15-ти август след работа с идея да преминем сръбската граница и да преспим, каквото е останало от нощта, малко преди Ниш. Границата се оказа натоварена и укъснихме. Легнахме си едва в малките часове.

На следващия ден бързо се качихме на магистралата и напредвахме похвално, но до границата с Хърватия. Там си е.. м...! 7 километра опашка, 6 часа и половина пържене в жегата между буботещите коли и ориенталска атмосфера! Кошмарно!

Бяхме дотам изтрещяли, че веднъж стъпили в Хърватия я минахме буквално с мръсна газ. Двете зафири се набирата с 150-160 межуд кордон от немски, австрийски и холандски мерцедеси и бмв-та.

На словенската граница бяхме по мръкване. Там поне стана бързо. Купихме си винетки и заредихме до горе. То пък и заваля.
От пътуващите преди нас Митко и Таня получихме сигнал, че преди Караванкен тунела отново ни чакат 8 километра задръстване, така че побързахме да слезем от магистралата при разклона за Блед. Следвайки тесните пътища през Кранска гора се прехвърлихме в Италия и там, отново в малките часове, се качихме до езерото Лаго дел Предил. От предната година знаехме, че мястото е подходящо за свободно къмпингуване.

И ето че на следващата сутрин планинарската програма следваше да започне. "Ставане в 6, тръгване в 7" бе утвърдения девиз от миналата година.
От Лаго дел Предил до изходната точка за Монтаж беше близо, към 15 км. Пътят първо се изкачва до прохода Села Невеа, откъде се отклонихме вдясно по тесен и много стръмен път до местността Malga Pecol, която се намира на около 1500 метра.

Препасахме раниците, заедно с китовете за Виа Ферата и поехме нагоре.

В обратната на Монтаж посока стърчеше Високи Канин, който бяхме посетили предната година. Описанието е в този пост.

Ето го и самият Монтаж с характерните си отвесни стени от всички посоки.

Тревистите склонове, които извеждат до основата на скалите наглед не изглеждаха дотам стръмни, но реално изкачването беше към 500 метра и съвсем не лежерно.

Переспективата лъжеше.

Дивите кози, които неизменно присъстват в снимките от Монтаж. Бяха много наоколо и не се плашеха.

Още диви кози. Често се чуваха и писъци на мормоти. Видяхме няколко и от тях.

Надзър от седловината преди скалите. Отвесите са бездънни.

Ето я и ронливата, стръмна пътека, която следвахме.

Кратка почивка за препасване на екипировката. Първите метални въжета се виждаха по скалите над нас.

Доката другите се гласяха, с Пенчо поехме напред.

Дивите кози наблюдаваха апатично.

Виа ферататa не беше от най-тежките, на много места се вървеше просто по пътека.

Следвахме ей такива знаци като маркировка.

Металните въжета осигуряваха на някои места общо взето безобидни прагчета.

А пък козите как си прескачаха безгрижно по невъзможни отвеси, чак страх да те хване за тях.

Като цяло, макар пътеката да не предстваляваше техническа трудност, беше особено ронлива, стръмна и натоварваща.

Виждащият се на долната снимка сипей просто трябваше да го излазиш някак си без да разчиташ на стабилни опорни точки.

Шансът да не ти съборят някой камък отгоре беше горе долу равен на шанса да няма никой над тебе.

И ето че се добрахме до основата на толкова известната и страшна стълба на Пипан. Бях чел за нея, бях гледал снимки. 60 -метрова, почти отвесна стълба. Бррр, зловещо!

Голяма група се бяха запречили в горния край, канейки се да слизат. Задръстването още повече засилваше психарията.

Беше ми ясно, че ако седна да изчаквам долу, най-много да дочакам следващата група и така до безкрай. Така че тактиката беше ясна: "С рогите напред!"

В долната част не се осигурявах, за да мога по-лесно да прескачам възрастните италианци, които се бяха вкопчили във въжето и внимателно оглеждаха къде да стъпят. Все още бях преди стълбата.

После започна и тя.

Първите ги разминах някакси, но отгоре идваха още много.

Мислех си на ум, че по правилник тези, които се изкачват би трябвало да са с предихство, но италианците никак не изглеждаха отстъпливи. Наложи се да излизам отстрани на скалите. Първо отдясно.

После отляво.

Край нямаха. Занимавах се да снимам клипчета, но по-късно ги нямаше на картата.

И най-накрая пътят бе чист.

Хе-хе, оживяхме и на тая стълба :-)

Всъщност не беше нито толкова страшна, нито толкова отвестна, колкото очаквах.

Пенчо излиза над стълбата.

Дотук добре! Показаха се още по-зловещите отвеси от отвъдната страна.

След стълбата нямаше ферата, но отново следваха същите стръмни и нестабилни сипеи.

Красивият, дълъг рид на Монтаж и заобикалящите го зъбери. Криещ се в облаците в далечината трябваше да е старият ни познайник Мангарт.

Смятахме, че вече сме близо до върха, но излизайки горе се оказа, че не е така.

Следваше тясно и оградено с отвеси ръбче.

Ето ги отвесите отляво.

Пък ние се промъкваме някак оттук оттам.

Поглед назад към изминатото.

И вече поглед от самия връх. От отсрещната му страна пристигаха групи. Знаех за обходния маршрут, но в предварителните проучвания ми се видя страшен. Може би сбъркахме, че не направихме врътка.

Пенчо на Монтаж.

Миро триумфира.

Пийнахме бира и хапнахме хрупалки. Подухваше и в мъглата ставаше студено. Така че не дочакахме останалите и поехме обратно.

Скоро се разминахме с останалата част от групата. Краси и Еми.

Поглед назад към връхната кота на Монтаж.

Вальо изглеждаше много психиран. Разказа как някаква коза съборила каменопад върху него и той, за да го избегне беше паднал на скалите.

Маркировката и пътеката.

Кривото спускане до горния край на стълбата, която е в края на сипея вдясно. Преди да направят стълбата е имало обходна пътека, която продължава още по ръба, след което слиза някак вдясно. Попътно чухме зверски каменопади, които за късмет не претрепаха никой долу в подножието. После се оказа, че две момчета с големи раници са тръгнали да слизат от там.