В днешни дни на върха също има статуя на Дева Мария, съвсем не толкова малка обаче:
Обичайната изходна точка към върха е хижа La Riposa (2205м), като с кола може да се стигне малко под хижата.
Пътят е черен последните няколко километра. Преди това е асфалт, но толкова стръмен и тесен, че просто се молиш да не срещнеш настрещно движение, че после какво следва не мога и да си представя. На снимката се виждат част от къщите на Суса, около 1700 метра по-долу.
Поради валежите, предхождащи нашата поява в района, върхът беше покрит със сняг. Знаех предварително, че последния участък е осигурен с въже. Все пак мързелът надделя и оставихме котките.
Попътно се минава през втора хижа "Ca d'Asti" (2854 м),
след която серпентините продължават да се сучат нагоре и нагоре.
Падна мъгла. Ставаше все по-снежно след 3000. Върхът започна да прозира над нас след като превалихме един издатък на реброто. Изблеждаше зловещо.
Започна и участъкът с въжето.
Като цяло си беше ходене. Снегът се топеше на слънцето. Виж при по-ниски температури и ако беше заледено, щеше да е въсем друго.
Гледки от върха - на запад. В дъното на долината изпъква Шабертон(Батареята), една от следващите ни цели.
На север към Lac du Mont-Cenis и виждащия се над него Signal du Petit Mont Cenis, целта за следващия ден.
Заслонът на върха.
Нейде из облаците се крият старите познайници Монблан и Гран Парадизо.
Кръгът с имената на върховете.
Цялата група на върха.
Тези двамата в жълто на следващата снимка са двама италиански бегачи. Чувстваха се много нестабилно в снега и ги подминах на слизане. След като свърши снега обаче, решиха че няма да я бъде тая и ме подгониха. Аз обаче навреме се усетих и побегнах. Почна се едно гонене нагоду. Ама им избягах, нищо че бях с раницата и големите обувки.
Наградата за спечеленото съревнование беше мускулна треска.
Уплътних времето за изчакване на другите в студене и пиене на бира.
И накрая: линк към албума с всички снимки от този ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар