И идва време да обявя както е модерно да се казва: "Започвам нов проект"!
Нов? - колко да е нов, същата идея ми се въртеше в главата по нова година, когато рязко влошиха ковид мерките и идеята увисна (всъщност за късмет, защото пътуването до Турция определено си заслужаваше).
Та идеята е да се направи проточваща се неопределено във времето обиколка на Гърция с тръгване по източното крайбрежие и стигане до Игуменица. Какви са условията? Хм, напъвам се да мисля и установявам, че единственото ясно условие е нещата да се случват. Къде ще спя, колко километра и дали ще пътувам ще се решава ден за ден или по-конкретно - от сега за след малко. Дали нестигането до Игуменица ще се приема за провал? Ооо не, това ще е чудесна възможност да се върна и да пробвам отново. 😀 Дали трябва да се придържам плътно до крайбрежието? Може би ще е добре. Времето и прогназата за времето също ще е определящ фактор, всъщност в основата на всичко лежи бягство от зимата.
Яко! Вече започна, но нямам търпение да започне!
Събудих се с туптящо сърце рано рано на паркинга край гробницата на Мезек. Студено беше, чудех се дали тези ясни удари на сърцето ми не означават високо кръвно. Пуснах печката да поработи, после пак съм заспал. Излязох изпод завивките чак след седем. Циганите дойдоха с колите и впрегнаха пасящите коне в оставените миналата вечер каруци малко преди слънцето да се покаже зад хълма. За разлика от предния ден, небето беше ясно.
Докато чаках кафеварката да изстине, за да я прибера, реших да струпам документите за минаване на границата на едно място. Приключението или травел терапията започваше. Всички ние сме пациенти, някои просто по-малко го осъзнават.
Тогава видях, че гражданската на ПЕжо е изтекла в началото на месеца. Бях карал последните седмици без.
Нямах друг избор, освен да намеря застрахователи в Свиленград и да отида да подновя полицата.
Казаха ми, че не мога да платя с карта, да отида до банкомата до чейндж бюрото. В чейндж бюрото смених турски лири. Това внесе смут в душата ми, явяваха се нови възможности. Свиленград е между две граници.
Гръцкият граничар ми сканира ПЛФ и ваксинацията с таблет. После дойдеха двама да разглеждат ПЕжо, който между другото и на българската граница направи впечатление. Или просто хората скучаеха.
Пътуването беше сложно. Задавах на гугъла малки отсечки, за да не го оставям да ме води по главните пътища.
Сетих се да пусна и ГПС, за да траквам пътя. Нямаше за къде да бързам. Времето беше чудесно.
Нейде там отзад беше българската граница. Бяхме ходили предната година с Хайманите по тези връхчета. Или пък беше по-предната.
Бях избрал билен път. ПЕжо набра височина и гпс-ът за дълго показваше около 900 надморска. Пълних вода на горска чешма. После се показаха перките.
И още много перки.
И ето го и розовото. Разминах много разцъфнали дървета.
По-нагоре беше заложено друго място. Тръгнах пеша, за да разгледам първо и да не лашкам ПЕжо по чакъла. Намерих и второто мясно, и ... "какво става тука бе??"
Напасс!!1
Скитах се нагоре надолу. Намерих още по-нагоре не лощо място, но в шубрака и без никаква гледка.
Пуснах дрона да оглежда. Ей го врагът на фона на Самотраки в далечината.
И бяха свършили интернеда, освен другото.
Продължих да обикалям, недоволен. Разминах се с грък с джипка, който ми се ухили и вдигна палец. Дружелюбни хора. Минах напряко през храстите по козя пътека. Гръцките храсти не са просто храсти, те са бодли, болезнено беше. След километър-два стигнах нещо като вилна зона. На паркфорнайт имаше друга точка точно след нея. Реших да се преместя, ако точката не ставаше, щях просто да се паркирам на улицата до плажа. Все пак щеше да е повече гледката.
Точката беше голям паркинг и на него кемпер. Регистрация ми се видя СА, решех че е софийски. После се оказа, че са французи.
Паркирах се след тях. На Самотраки имаше сняг.
Тасос каза чао
Няма коментари:
Публикуване на коментар