Даваха го да вали него ден, също температурите рязко да падат. Както и следващите дни.
Бяхме се строили сякаш за отбрана.
Сутринта не беше лоша. Успях да потичам по пътя нагоре покрай брега.
Не можех да избера целта на следващото преместване, въпреки че няколко пъти опитвах. Възползвах се от краткото сутрешно слънчице, за да изпера с вода от плажния душ.
И да поснимам пролетта.
И после заваля. Без слънце стана студено. Пръстите ми спънато натискаха клавишите.
Привечер зад мен се паркира румънски кемпер, от който изкочиха и се разтичкаха наоколо поне три деца и куче.
Обух туристическите обувки и тръгнах по безкрайния тъмен плаж по полар. Вървях в посока близкото село. Отиваше се да ръси, можеше поне яке да си взема. Къде точно отивах? Плажът продължаваше повече от километър, после стъпих на асфалта. Рядките къщи не изглеждаха необитавани, но не видях никой. За късмет така и не заваля истински.
Сутринта беше по-светла. Термометърът показваше 10 градуса вътре, но странно не ми беше студено. Сигуно защото спах с чорапи.
Реших да тръгвам преди работа. Заредих вода от душа.
И все пак в този катунарски кемперстоп имаше нещо задушевно. Стана ми носталгично, но нямаше какво да правя повече тук. Не че някъде другаде имаше.
По идея трябваше да е повече, но видях отбивката и спрях да погледна.
Кемперчета никнеха от всеки храст. Двама англичани играеха аеробика до шалте на тиха музика.
През целия ден прииждаха и си отиваха други возила.
Опитах се да покарам колело следобяда и ме валя дъжд. Но като цяло слънцео се показваше често.
Тайгетос беше плътно бял, околните хълмчета белееха също.
Вече е напът да се стъмни, а кемперите продължават да прииждат. Къде попаднах ЗАБОГАМИ!!!1
Няма коментари:
Публикуване на коментар