Когато крайната цел е постигната, винаги следва един въпрос "И с'а к'во?" Не знам. Доволен ли си? Доволен от какво? Че "успешно завърши проекта". Предполагам. Всъщност никога не съм се и съмнявал. че мога да стигна до края. Което е и една от пародиите в моя живот - това че се спрявям добре с всичко, с което се захвана. Освен с едно, може би най-важното.
Поблизах рани, избутах някак. Опитах се да намеря себе си отново. На моменти успявах. Дозите лекарство бяха силни безспорно - живот на пътя, планини, колоездене, бягане, фотография, всички неща на куп, които бях обичал в послените години. Но не бих казал, че ме вдигнаха на крака, все още.
Изводите? Може би има някакви. Но най-вече - нещата са точно такива, каквито изглеждат. Независимо дали го искаш и правиш каквото зависи от тебе. Когато изтеглиш късата клечка си го отнасяш. И колкото по-безболезнено излезеш от това, толкова по-добре за тебе. Толкова просто, нищо повече.
Пътят продължава надолу.
В последната снимка е спасението! Благословен бъди, Ванка!
ОтговорИзтриване:) На снимката снежните върхове отзад са Томарос. Качвали сме ги и двата при новогодишните идвания.
ОтговорИзтриванеНо предполагам имаш предвид параклиса и препратка към религията. Без да смятам, че съм прав и да убеждавам някой в това, аз лично не вярвам. Дори ми се струва, както писах и по-горе, че отказвайки да приеме очевидните неща и маскирайки ги в илюзии, човек не печели нищо, само си задава възможността да загуби тези илюзии.