Прибирането

 Първоначално мислех да сложа заглавие "Пътят към вкъши", но вкъщи е дума, която съдържа емоционален заряд, който при мен липсваше. Но да не изпадам в кучешките настроения на Мурджо. 

Следата.

Голямата първа цел беше Лидъла в Игуменица, защото не само лаханото, но и старият хляб и кашкавалът свършваха. И тогава каката каза: "Lidl maybe closed today". Оп! Благовещение за едни, за други ..., промърмори Мурджо.

Избраната точка по идея беше край стария път за Йоанина, но каката ме прекара по алтернативата през Керамица, един много панорамен и красив път през планините. Знаех го, Христос ме беше водил тук преди две години на хубвапа велообиколка. Аз бях много впечатлен тогава от маршрута и се върнах да им ударя кома на епичното изкачване. Гледам че още го държа.

Бааа, 363 вата на пулс под 170 за 22 минути и половина! Ти сега и две не можеш да ги направиш, присмя ми се Мурджо.

Мурджо беше особено опърничав тази вечер. Параклисът до който щяхме да нощуваме бе точно до пътя, наистина панорамно място, но духаше по залез. Пъхнахме се вътре. Мурждо започна да скимти  и да дращи., явно не беше на себе си. Видях се в чудо и се наложи да звънна на рескю тийма. Остреща не ми вдигнаха, отново. 

"Спукана ти е работата", казах на Муждо, който следеше с жален поглед какво правя. Жал ми беше за него, той все пак едно добро, жадно за живот куче, напук на съдбата, която му беше отредена. Излезе скимтейки в тъмнината и го нямаше цяла вечер.

Луната още не беше изгряла и навън беше непрогледно тъмно. Вятърът беше утихнал. Вървях известно време нагоре по пътя.

Времето беше чудесно на следващия ден. Излязох на велообиколка по къс ръкав и стана хубаво планинско кръгче.

Първо се спуснах към това, което беше оригиналния стар път към Йонаина, но не пресякох моста, а завих наляво към планините.

Бялата пелена, не твърде отчетлива на снимката е снежната Тимфи. Тътят криволичеше нагоре надолу и поздравяваше пролетта в селата.

Показа се Мургана, планина на границата с Албания. Интересно, че името съвпада с името на върха над Челопеч, от къде бях чувал, че в Челопеч също са албанци.

В Листа разминах снимащата кола на Гугъл мапс.

А на долната снимка се вижда пътят, по който бях дошъл. Почти никакви коли не срещнах, страхотно изживяване.

Известните чешми в Керамица.

Когато се върнах в буса показваше 31 градуса. Използвах затоплянето за къпане. Косата ми разстеше. Сложих си бележка следващия път да нося шампоан.

На паркинга в Лидъла в Йоанина всички места бяха покрити и твърде ниски за буса. Наложи се да се запареча пред 3. На входа на магазина светеше червен сфетофар и чакакхме на опашка с количките.

Избраното място за нощувка пък се оказа на близо 1000 метра надморска. Преди мене се беше паркирал кемпер с английски номер.