Признавам си, че очакванията ми бяха съвсем различни. В представите ми Етна беше един популярен и посещаван туристически връх с широки като в парка алеи до кратера горе. Не ми беше цел и не бях го проучвал, бях дошъл тука едиствено като публика на етапа в Обиколката на Италия.
Все пак попадайки в подножието му бе срамота да не опитам да го кача.
Преди тръгването уж сложих карта на ГПС-а, но после се оказа, че я няма. На телефона на OpenTopoMap се виждаше нещо като черен път почти до горе. Път наистина имаше, но докъм 2800.
Около 3000 идва прегазването през огромен склон трошливи, ронливи, остри вулканични камънаци. Не можеш да предвидиш дали това, върху което ще стъпиш или за което ще се хванеш няма да се прекърши, пропадне или повлече друго със себе си. Потенциално е опасно да вървиш напосоки. Не знам как и от къде гидовете прекарват клиентите. Аз поне пътека или нещо приличащо не успях да открия
Нямах идея, че вулкана е забранен в горната си част без местен водач. Не се гордея, че влязох в нарушение на местните разпоредби.
За капак времето не беше подходящо, но от трите дена, през които щях да бъда в района, за този прогнозираха "само" следобед дъжд, за другите целодневно.
Е, слагам го в CV-то, качих го. Ето я следата от каквито ги върших. (трябва да се гледа на лейбъла на OpenTopoMap, защото останалите нямат покритие в Сицилия). Тракът е къдрав като урок по шеф и кройка за начинаещи.
Ето го и видеото:
Няма коментари:
Публикуване на коментар