По пътя: Карлово - Кочмара - хижа Васил Левски

Хижа Васил Лески

Поводът да отиден до хижа Васил Левски беше сбирката, под надслов "любители на Стара Планина" организирана в планина-епсилон. Сега при взимането на линка се загледах. Според мен повече от половината заявили ги нямаше. Но пък от наша страна се събрахме 9 човека (мисля никой освен мен не се беше писал в списъка) от София, разбира се както обикновено става, в последния момент.

Оставихме колите нейде край алеата за водопада в Карлово и Никси и Тони поведоха по "пенсионерската пътека" към хижа Равнец, която обаче си качва 700 метра денивелация.

В хижата, както се бяхме разбрали, ни изчакваше Пламен.

Хижарят ни описа лятния вариант на пътеката нагоре и тъй като сняг на тази восичина почти нямаше, решихме да го пробваме.

Някои се отделиха по коловата маркировка. Събрахме се на Булката.

Вятърът не беше толкова силен, както прогнозираха, но затова пък бе режещо студен. Прехвърчаше и сняг.

Направихме една кръгова обиколка в района на Кочмара (Кочмара трекинг). Нищо не се виждаше в мъглата. Който имаше маска си скри лицето.

А идеята уж беше да чакаме залеза на Кочмара. Отпадна и тръгнаме да слизаме към хижата. Въпреки всичко слънцето се показа между облаците за малко преди да залезе.

Слизането по тъмно по стръмните, фирновани склонове през гората не беше съвсем безобидно. Трябваше да се внимава.
В хижата - хахо-хихи. Повечето хора се бяха качили по реката, но имаше и дошли от хижа Амбарица. Фена ме черпи бира за една доставка до хижата, която всъщност Ели беше пренесла, но затова пък Никси изпи бирата. Мечо пух ми завеща половин бутилка ракия - не можах да я изпия цялата, че се бях подкарал още на слизане, но си я нося и тази седмица пак ще я мъча в Рила. Пробвахме някакви нощни снимки с Мартин, колкото да се занимаваме.
На сутринта будилникът звъня в 5,30 за изгрева, ама аз си бях легнал в 1 заради едни дълги експозиции и направо го спрях. Той се пробва втори път - пак го спрях.

Към отвесните скаляци на Костенурката

По идея трябваше да се върнем по зимната пътека към Жълтец и след това към Равнец. Имаше идеи и за Ботев. Повечето не си носеха котки обаче, а снегът се оказа твърдо фирнован след жегите предните дни и рязкото застудяване. Пламен тръгна нагоре с Мартин и Катя, но последните неочаквано бързо се върнаха. По-късно Никси също се качи по описания път само със снегоходки. Останалите решихме да отидем до водопада и да тръгнем по вчерашния път.

Само че Вальо и Миро отсвириха водопада и хукнаха напред. От водопадната група ние с Тони извадихме стативи, докато останалите продължиха. В същото време Деси се навела пред хижата, за да си сложи котките и като вдигнала поглед цялата група била изчезнала; та и се наложило да слиза самичка по реката. Абе изобщо пръснахме се страшно и безотговорно.

От водопада Тони предложи да не се връщаме по пътеката чак до хижата, а да пробваме да минем напряко директно по реброто.

Получе се интересно, макар че на места в началото беше доста стръмно.

В един момент излязохме на следите по пътеката и продължихме по тях.

Времето съвсем не беше толкова добро, както трябваше да бъде по прогноза.

Част от зимната пътека от х. Вазил Левски към Жълтец. Планем, Никси и още няколко човека минаха по нея.

Очаквах, че останалите ще ни изчакат някъде след гората, ама къде ти - ни вест, ни кост.

Всъщност им виждахме следите - от 5 човека, колкото трябваше и да бъдат. Следователно всичко беше наред. Само че идея си нямахме, че 5-тия съвсем не е Деси ами Живота, който междувременно се беше озовал в групата.

Пробвах се да звъня по телефона, за да се координираме, само че по-в ниското обхват нямаше.

Често се разкъсваше, но и мъгли се стелеха наоколо.

Различихме останалите в далечината малко преди да стъпят на Кочмара.

Тогава се чух с Миро по телефона, но в същото време Тони беше дръпнал малко напред и докато говорех напредваше още. Христо щял да ги води по някакви пътеки, каза Миро.
- Кой е Христо?
- Живота.
- Да, ама Тони има други планове, изчакайте ни горе да се разберем.
- Ама им е студено и искат да тръгват ...
И малко след това обхватът пак се загуби, фигурките на върха също изчезнаха. Между другото аз през цялото време вярвах, че са се скрили някъде на завет, ама къде ти...
Като стъпихме на Кочмара изгледахме Никси, който идваше откъм Жълтец, но ни заобиколи отдалече. От останалите ни помен.
Тони искаше да продължим към Равнец и да слезем в село Левски по някакво ребро. Мен идеята също ме блазнеше, но започнах да правя разни сметки по часове и километри, а и това придвижване от Левски до Карлово и колата никак не ми допадаше. В същото време падна гъста и непрогледна мъгла.