Прогнозата никак не беше благоприятна за билото на Рила, даваха го силен вятър. Аз не бих тръгнал натам, ако не бе този четворен рожден ден + един имен ден.
Основната група щеше да се качва по Зелени рид като най-безопасен маршрут.
Ние оставихме колите на паркинга край лифта за езерата. Там се засякохме с пантаджийската група с Дидо, Пламен и Емо, които щяха да продължат през езерата. Емо нямаше ски и реши да се присъедини към нас.
За обща изненада времето в гората изглеждаше идеално, със синьо небе и без помен от вятър.
Още с тръгването нещо се разсеяхме и хванахме пътеката за Скакавица без да гледаме. Никой не беше минавал оттам и трябваше да бием партина. Все повече се отдалечавахме от правилната посока към Зелени преслап.
- Няма страшно, - вика Тони - ще пресечем напряко през гората.
Снегът в началото беше много неприятен за ходене, тежък и лепкав. Всяка от снегоходките се напластяваше с няколко килограма. По-нагоре стана по-добре.
Вятърът започна като излязохме от гората.
Но за щатие не беше така селен, както прогнозираха.
И подхванахме безкрайния склон на Кабул.
Гледки към Мальовишкото било - Попова капа, Купена и Ловница.
Все по-нагоре и все по-силен вятър.
А пък Денка избърза напред и после трябваше да ни чака в студа на Кабул.
Харамията, Зелени рид и Мальовишкото било от Кабул.
От Кабул нашата връхна точка, Отовица се показа. Виждаха се и козирките по билото. Трябваше да се качим точно по ръба горе. Страшничко изглеждаше в далечината.
Снегът по склона беше добре фирнован и приятен за ходене с котки.
И колкото по-напред, толкова по-стръмно ставаше.
Тони и Емо се качиха до горе със снегоходки, но това никак не беше ОК според мен. Както Пепино на другия ден мъдро обощи: "Това, че за Тони "се минава" със снегоходки, съвсем не означава, че и за хора с котки е много ОК."
На Отовица се засякохме с Ристо Туристо и Зори Бори, които идваха от раздела.
По-голямата част скоро тръгнаха да се спасяват от студения вятър към хижа Иван Вазов.
А пък ентусиастите трябваше да изчакаме около час до залеза.
Бях извадил статива за всеки случай, но заради вятъра, така и не го използвах.
Кабул и пътя, по който дойдохме.
Калините и изгубеното хъски, което се прехвърляше от група на група.
Под строй.
И надолу.
Отовица.
А в хижата купон, народ, даже мисля, че за някои се наложи да спят в столовата.
Тъй като за нас нямаше места, трябваше да се помещаваме във втората столова заедно с групата ПСС-ари от Троян, които пък бяха стигнали до хижата през Мальовица. С тях беше и Георги Радковски, с когото до този момент се познавахме само по снимки.
При нас бяха и двама скиори, качили се по Баучер от Рилския манастир. Казаха, че смятат да се спуснат по Дългия рид на следващия ден. Попитах ги дали това не е прекалено опасно. "Ми не, казаха, стига да се внимава да се дръжи рида. Правили сме го и преди." Бяха добре екипирани.
Повъртяхме се с Мая Къркаличева около хижата за нощни снимки, ама поне от моите нищо не излезе.
Тони спа в "снежна пещера" и по-точно в една дупка в снега пред хижата. На долната снимкиа вдясно й се вижда входа.
В недеяла сутринта няколко ударника, начело с Тони и Пепино, притичаха до едниния Калин.
И поехме по пътя към раздела.
Голяма върволица.
Раздела.
Отовишкото било.
В посока Мальовица.
По стеснението на Зелени рид.
Дидо изправарва върволицата със ските.
Тони набира скорост.
Малко преди групите да се разделят - едни обратно по Зелени рид, други по зимната маркировка към езерата.
Личният връх Кабул в дъното.
Спускането покрай Харамията. Доста фирновано беше и сложихме котките.
И вече Харамията отдолу.
Между двете хижи минахме по лятната пътека, а в новата заварихме Дидо, Ристо Туристо и останалите на бият бири.
И за край и както си му е реда, направихме кръчма в Сапарева баня
Няма коментари:
Публикуване на коментар