Около язовир Кърдждали

И тъй, поредната събота и неделя с прогнози за лошо време тази година (още една не е имало с два хубави дни). Към Кърджали го даваха по-добре, харесахме си панорамно място за спане през Гугъл земя и поехме.
Купихме месо за пържоли от Асеновград.
Заради поредицата студени и дъждовни дни напоследък, пролетта и на юг не беше настъпила.

Спирахме често попът, за да снимаме.

Основният маршрут за първия ден беше обиколката на водопадите по реката под село Крушка.
Оставихме колата край едни беседки и поехме нагоре.

Скоро обаче пътеката свърна вдясно и се качи нависоко. Излязохме да участък, където беше изцяло срутена по стръмния склон.

Този забива пръсти, прави стъпки и мина някак. Останалите се върнахме, за да пробваме по реката.
Успяхме да заобиколим екстремния участък отдолу и пак се качихме на пътеката.

Пътеката беше много приятна за ходене. Дерето надолу с отвесните си скали си беше чист каньон.

Настигнахме Тони при първите водопади.

Той тръгна нагоре по реката, за да довърши обиколкота през Крушка, а ние останахме да мъчим някакви снимки на водопади. След това подхванахме наобратно по отсрещния бряг на реката покрай "Скалния прозорец", към който водеше пътеката поначало.

В самото начало следвахме хубаво пътека, която после изчезна и се започна едно криво подсичане и завиране в драките. Видяхме зор и закъсняхме за срещата с Тони.

Дойде време да поемем към предварително набелязаната точка за бивак. Трябваше да бъде панорамна полянка на едно ребро, което се врязваше в язовира, малко след село Снежинка. Очакваме асфалт да има поне до селото, след което, надявахме се, хубав черен път още километър.
Но се оказахме излъгани. Още от Дъждовница пътят беше макадам. Добрахме се някак на първа до Снежинка, което се оказа няколко попупорутени стари къщи. Там ни пресрещна един кравар:
- Къде сте тръгнали бе, момци? Това е ниско - посочи колата, - не можете да минете оттука.
Аз хукнах напред да проучвам. Не беше крайно зле, като изключим няколко заблатявания на места. Подтичвайки стигнах и до "нашето" място. Оказа се край гробищата и далеч не предлагаше такива гледки, каквито очаквахме.
Върнахме се, първо по кофти пътя до Дъждовница, после хванахме асфалта от северна страна на язовира. Часът на залеза заплашително наближаваше.
Спирахме тук, спирахме там, за да облеждаме. В крайна сметка си харесахме едно не лошо място след село Падарско, но почти напълно лишено от изглед към язовира. Но пък в крайна сметка и самия залез ни пропусна - за миг дори не се промениха цветовете на облаците отгоре.

И вечерта огън, пържоли. Мъчих някакви дълги експозиции, от които разбираемо нищо не излезе.
Станах и за изгрева в 5,30, но отново никакви шансове за по-интересни снимки. Поне селото (Падарско) беше на отсрещния скон и можеше да се целим в него.

На следващия ден щяхме да разходим маршрута от Дъждовница, въжения мост към Сухово и евентуално да потърсим така популярното място за снимане край Рибарци.
Няколко завоя по-назад по пътя спряхме на проучване и открихме едно супер готино място за бивакуване и снимки. Одобрихме го единодушно и го маркирахме за следващия път.

От скалите, които стърчаха край палатковата полянка се виждаха ей такива работи.

Че дори и моста в далечината.

Оставихме колата в Дъждовница и се спуснахме по реброто към моста. Приятна разходка по черен път и широка пътека, явно популярна дестинация в района. Разминахме се с голяма група старозагорци.

На отсрещния бряг се качихме до Сухово. Някои и по-високо.

И хванахме по асфалта към Рибарци.

Ей го и самото Рибарци

След селото лесно намерихме фотографската стоянка.

---

Линк към всички снимки.
Линк към GPS траковете.