Докато пътувахме няколко пъти се чухме с колата на Славейко, които бяха тръгнали по-късно. Накрая успяхме да се съберем на Лъгът, но колкото да хванем по различни маршрути.
Идеята ни беше да се качим по едно ребро, което излиза директно на Куртбашица(Вълча глава), малко над хижа Мазалат.
Първоначално вървяхме по широк подсичащ път, но не издърждахме докрай и свърнахме напряко по един дърварски, който изглеждаше подходящ в началото. После изчезна и пристъпихме към лек глиганинг.
По-късно и по-високо пак излязохме на първия път. Дотам почти навсякъде се водеше сеч.
Пътят свърши край местността Ганьова локва. Минахме покрай много повалени от вятъра дървета.
Подсякохме Ганьов чукар.
След което хапнахме и пийнахме.
И там нейде се натъкнахме на стара, трудно различима маркировка. Пътеката също почти не личеше. Следвахме я известно време, след което тя даде вид, че ще подсича към хижа Мазалат. Тогава я оставихме и продължихме по реброто.
С наближаване на билото започнаха да се появяват парчета сняг. С тях и минзухарите.
В последния участък преди билната пътека, направо се наложи да газим сняг. След пътеката по едни хвойнаци се качихме на Куртбашица.
И там Тони хукна към Пеещите скали.
Вальо към хижата.
А останалите зачакахме да видим какво ще излезе от залеза.
Първоначално излизаха разни цветни петна, след тях светкавици, но когато дойде ред на дъжда и градушката решихме да се спасяваме.
По-късно, докато опъвах палатката, пробвах нещо като нощни снимки, но след поредица неуспешни по разни причини опита, се отказах.
За рождения ден Мая се беше подготвила и готвеше много надъхано и отговорно. Получи се хубав купон. Рядко съм виждал толкова добър самодеен ансамбъл (звукът доста куца в клипчето).
На другия ден си го даваха сериозни валежи - за разнообразие тази година. Но сутринта ръсеше само от мъглата.
Палатковият лагер от една палатка. Останалите бяха по-близо до хижата.
Но си лечеше, че дъждът няма да се забави много, така че се изнесохме по най-късия път надолу.
Линк към всички снимки.И там Тони хукна към Пеещите скали.
Вальо към хижата.
А останалите зачакахме да видим какво ще излезе от залеза.
Първоначално излизаха разни цветни петна, след тях светкавици, но когато дойде ред на дъжда и градушката решихме да се спасяваме.
По-късно, докато опъвах палатката, пробвах нещо като нощни снимки, но след поредица неуспешни по разни причини опита, се отказах.
За рождения ден Мая се беше подготвила и готвеше много надъхано и отговорно. Получи се хубав купон. Рядко съм виждал толкова добър самодеен ансамбъл (звукът доста куца в клипчето).
На другия ден си го даваха сериозни валежи - за разнообразие тази година. Но сутринта ръсеше само от мъглата.
Палатковият лагер от една палатка. Останалите бяха по-близо до хижата.
Но си лечеше, че дъждът няма да се забави много, така че се изнесохме по най-късия път надолу.
Линк към GPS трака (Лъгът - Куртбашица - хижа Мазалат).
Няма коментари:
Публикуване на коментар