Първо няколко думи за мероприятието. Стана традиционна обиколката из Алпите в края на август. Тази година се събрахме 13 човека (досега не бяхме пътували повече от 8).
В плановете влизаха Mangart (Италия/Словения), Visoki Kanin(Италия/Словения), Jôf di Montasio (Италия), който в последствие беше заменен с
Špik (Словения), Dachstein (Австрия), Hochkönig (Австрия). Като идея доста натоварена програма, оставаше да имаме късмет с времето.
Първата нощувка трябваше да бъде в къмпинга в Блед. Пътуването вървеше завидно добре до границата с Хърватия, след което започнаха поредици от задръствания край граничните пунктове и тези за магистралните такси. Германците и австрийците бяха се втурнали на тълпи да се прибират.
В Блед нямаше места и ни препратиха в друг къмпинг - Šobec.
На следващия ден продължихме към Кранска гора, минахме в Италия, след това през прохода Предил отново се пръхвърлихме в Словения. Една от колите беше на газ и непрекъснато изчезваше край бензиностанциите. Беше изчезнала и в този случай.
След прохода Предил се кара по много тесен и стръмен планински път (разминаването е почти невъзможно там), който път извежда до над 2000 метра.
Оказа се, че него ден има вело съзтезания по пътя и той е затворен между 9,30 и 12,30. Все пак ни пуснаха, но ни предупредиха, че няма да можем да се върнем преди 12,30. Газаджиите обаче, не са имали този късмет малко по-късно и не само, че ги спряли и накарали да чакат два часа и половина, но по-късно им взели и такса за използването на пътя, която на нас никой не поиска.
Ето една снимка на финалния учстък от пътя, сниман от фератата към Мангарт.
Горе имаше много коли и обиколихме, докато намерим място за паркиране.
Насреща се показа набелязания за следващия ден Канин (Високи Канин)
Надянахме пособията и поехме по пътеката към началото на фератата.
Разпределение по отбори.
В началото се върви по пътека, следваща границата на Италия и Словения.
По натам пътеката става по-стърмна и се появяват осигурителни въжета, които на този етап може и да се заобиколят.
Подминава се и разклона за заслона Ногара, който е малко по-надолу откъм италианската отвесна стена. Там табелата сочи и към "иналианския път" - една определено зловеща, надвесила се над отвеса ферата.
Ние надзърнахме предпазливо и отминахме.
Изкачването на Мангарт от паркинга е към 700 метра, като вариантите са два.
Отляво, откъм Италия, пътеката е сравнително безобидна. Ние подходихме отдясно. Скалите изглеждаха определено респектиращо на пръв поглед.
В последствие се оказа, че не е чак толкова страшно.
Макар че, гледано отдолу, никак не беше ясно откъде изобщо може да се мине.
Но се намираха начини.
Ето и едно място, където въжето свършваше.
Свилен излазва по цепката.
Като цяло фератата се оказа приятна, всъщност бе и най-лесната, на която попаднахме в това ходене.
Така че можех да снимам на воля, макар че снимките ми излязоха тематично еднотипни :-)
Поглед към Канин и Монтаз, следващите ни цели. Между тях Села Невеа.
Една от малкото останали преспи.
И място за почивка.
След което продължаваме.
Ей го пак мястото за почивка, само че отгоре.
Последните участъци с въжета.
Финалният учатък преди върха бе стръмен ронлив склон без осигуровки, но не беше труден.
И ето ни групата на върха.
И впечатляващите Юлийски алпи.
Към Италия и езерата Фусине.
Местни нехранимайковци развалят пейзажа. Чудни хора, толкова ли пък няма къде да легнат да спят, че го правят на върха.
Триглав в далечината.
Ето от тези, сякаш най-лявото остро, е Шпик, който качихме в последния ден.
На връщане слязохме откъм Италия по по-лесния път.
В по-голямата част няма осигурителни въжета.
Но гледки не липсват.
Както и изострящи вниманието учатъци.
Въже се появяваше тук-там, но скалите бяха сухи и не се налагаше използването му.
На слизане не видях никой от групата да се закача. В главата ми все се въртеше репликата на Пламен "Ей, ербап хора, ей!" :-)
И вече последния, сравнително полегат учатък.
Мангарт на изпроводяк. Слънцето се е изместило и е минал в гръб.
Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар