По пътя: Хижа Плевен - хижа Амбарица - Купена

Всичко тръгна от организираната в планина-епсилон среща. Идеята за маршрута беше интересна. Веско, Ферди Мръвката и групата на Емо също се включиха.
Трябваше да тръгнем в петък вечерта веднага след работа, но да не споменавам как Емо ни върза с Вальо, който между другото също се беше прибрал на бегом от командировката в Слиленград, да го чакаме повече от час на изхода на София.
Ферди Мръвката се появи откъм Габрово и някъде към полунощ метнахме раниците и се заехме със стръмното от паркинга под хижа Плевен. Първите бяхме горе за 35 минути. Веско и Ачо сериозно вдигаха темпото.

По план трябаше да минем в събота по билото и да се върнем по подсичащата пътека покрай хижа Яворова лъка в неделя. Мъглата и силният вятър ни принудиха да го направим наобратно.

Вятърът и в ниското се усещаше.

Попътно настигнахме двамата Николай, който баха дошли от Русе същата сутрин.

В началото се движехме по подсичащата пътека за Костенурката и хижа Васил Левски.

След това на Поляници се отклонихме за хижа Яворова лъка.

В случая става дума за към 800 метра спускане, първо през гора.

Пътеката беше маркирана, но на места доста обрасла.

Есенни цветове бяха останали едва долу в ниското.

След като излязохме на черния път, плодължихме да се спукаме по него още към 4 км. до разклона преди Яворова лъка. Като цяло ходенето за този ден се оказа никак не малко, според засичанията 17,8 км и 1099 метра качване.

В приложения трак може да се обърне внимание на излизането от хижа Яворова лъка към хижа Амбарица. Донякъде се следва черен път, като се по някое време се пропуска отбивката, указана с табела "хижа Амбарица" през Папратлива поляна. В края на черния път започва чисто нова синя маркиворка.

Край хижа Амбарица ни чакаше хубава гледка към изяснилото се било. Между връх Ботев и Голям Кръстец.

Купена.

Вечерта се събрахме куп познати и непознати. Голяма част от присъстващите се бяха наели с никак не безобидния преход с прехвърляне на билото от юг.

Хижа Амбарица се крие между дърветата на сутринта.

В посока Вежен и Юмрука.

Подсичащата пътека преди Малка Амбарица. Снегът е фирнован и лъснат като джам.

Пламен при изкачването на Малък Купен. От юг запова леко да го размеква, но и от там е кокал.

Към Амбарица и Малка Амбарица.

Веско на фона на Голям Купен.

Западният склон на Гомям Купен.

Голяма част от участниците в сбирката се хванаха с Голям Купен този ден, като по спомени, никой, освен двамата Николай от Русе, нямаше котки. Улеят под въжето си беше чист лед.

Николаевците от Русе и част от нашата група на Голям Купен.

Стефка, Веско и Вальо непосредствено под Голям Купен.

Голяма група с Краси (който е Тодор) отпред, подсича от юг, за да избегне леда по стандартния път.

Продължението на билото през Кръстците, Костенурките, Жълтец, та до Ботев.

На спускане от Купена. С Вальо се забавихме, за да си изпием бирите. Другите избързаха напред.

На места беше почти заледено и никак не приятно за подсичане.

Благодарение на слънчевото, топло време, на огрятите места имаше наченки на размекване.

Групата от трима човека пред нас, която ни проправяше път.

По последното въже.

Голям Купен след края на слизането от него.

Голям Кръстец, зад него Костенурката и Жълтец.

Костенурчетата на фона на Жълтец.

По билото през Кръстците.

Голям Кръстец. Тук цялата група пред нас го подсече отляво, по заледения северен склон, което си беше пълно безумие. Единственото хубаво беше, че бях достатъчно назад, за да не гледам.

Ние с Вальо минахме чинно по ръба, което между другото никак не е трудно.

Гледка от Голям Кръстец. На следващата чучка се забелязва част от групата, която ни изчаква.

Назад, билото към Купена.

И напред към Костенурчетата, където продължава пътя ни.

Този път всички се хванаха с подсичането на Костенурчетата от север, единствено аз, понеже ама хич не ги обичам тези подсичания, издебнах първия удобен момент, за да се върна обратно горе на ръба.