По пътя: Семково - Вапски езера - Долината на Карааланица

Ставаше дума за един троен рожден ден на хижа Семково, поради което трябваше да бъде нещо еднодневно.

Идеята да се мине по долината на Карааланица не беше нова за мен. Преди две години се хванахме с първия опит в тази посока, твърде неудачен обаче. Описвах го в темата Реджепица кленикинг в планина-епсилон.
Да речем този път щях да бъда по-добре подготвен.
Участъкът между хижа Семково и Вапските езера е много приятен. Качават се към 500 метра, като първоначално се върви по черен път, след това по пътека, и в двата случая полегато, и неусетно се излиза на езерата.

От Вапските езера до билото вече е по-стръмно, към 250 метра качване, като пътечката е маркирана с пирамидки и не е толкова явна. Не е и едниствения възможен вариант там, въпросът е просто да се излази склона, като се внимава да не се набуташ в някой клеков участък.
Билото на Вапските езера е едно от най-безвременните места в Рила, някакво особено усещане витае между ниските клекчета.

Канарата, Павлев връх, Карааланица.

В посока Мусала.

Йосифица.

Според идеята трябваше да минем между Реджепица и Канарата и да се спуснем към Карааланишките езера. Ето как изглежда този учатък в горната си част. Фронтално е Карааланица, вляво Аладжда слап.

Едно от Карааланишките езера и Карааланица над него.

На места имаше пирамидки, на места се губеха, но спускането до горното езеро не е проблем.

Един от по-стръмните участъци.

Поглед назад, от непосредствено до горното езеро. Минахме в дясната част на снимката.

След горното езеро хванахме покрай реката надолу. Пирамидките ясно се виждат.

По надолу извадихме късмет, тъй като тревата на места беше утъпкана, което указваше и пътеката. Така успяхме да се спуснем до пътя и постройките в края му без проблем. (При предното идване доста лутане и клекинг бяхме събрали.) Възлово е, че над поляните под долното езеро, пътеката пресича реката и минава отдясно (гледано отгоре), където е явна и добре просечена в клека.
След постройките успяхме да хванем два шорткъта, които ни спестиха част, но основно вървяхме по чертните пътища.