Без да си кривя душата трябва да кажа, че все още не съм достигнал висотата да усетя пълноценно дълбочината на родопската красота. Което обяснява и факта, че като цяло съм "бос на тема" Родопи. Тъй че целта на този пътепис по-скоро е да маркира изявата и да сподели идеята за маршрут, отколкото нещо повече.
И тъй, ужасните прогнози за ураганни ветрове ни изтикаха към южната граница на България. Консултирах се с Тодор Карнобатлов и ходенето се начерта в общи линии.
Пътуването от София до Триград като начало много не спореше. Първо пръскалките на предното стъкло спряха да пръскат и по магистралата почти не виждах къде карам. След това спуках гума, та се наложи да търсим гумаджия в Стамболийски.
Пътят след Девин до Триград беше заснежено-заледен.
Планът беше да направим врътка с колите, така щото да тръгнем от Триград, да преспим на хижа Чаирски езера и да слезем в Гьоврен.
Оказа се, че Пенчо има познат в Гьоврен, та оставихме две от колите при него.Боби ни откара обратно в Триград.
Междувременно останалите хапваха в кръчмата.
Тръгнахме в ранния следобед. Беше ясно, че няма да стигнем до хижата по светло.
Отправяме се към "Римския мост" в Триград.
Това предполагам пък е Римския път.
Триград.
Ходенето започна с изкачване. Вятърът се усещаше на моменти, търпимо като цяло.
Там някъде ще да е Харамийска пещера.
По-натам черните пътища се редуваха с пътеки, които ту се спускаха, ту се изкачваха.
Следващото е схема на последния участък преди хижата. Оказаха се поне 3 различни варианта за минаване, долколкото разбрах - маркирани.
Синкавото очертание е нашата следа. Червената маркировка е показана на BgMountains картата. Червените точки са образно най-късия път.
В нашия вариант неприятно се оказа преминаването на реката, тъй като моста беше разрушен. Пък и бе станало тъмно, но се справихме.
И две думи за хижата.
Много добре поддържана хижа, просто си личи.
Но от друга страна и за да не се подлъже някой, цените не са от най-народните. (например многоспоменаваният пататник е 5 лева парчето, нощувката в обща стая - 15). Всъщност последното едва ли е чудно, районът на Триград от край време си е бил от подчертано комерсиално ориентираните.
На втория ден сравнително рано се оправихме и тръгнахме, тъй като разстоянието този път беше към 20 км.
Хижа Чаирски езера в гръб.
Изкачване в началото на пътя.
Рибарник над хижата. Първоначално и според ОФРМ картата го сметнах за Чаирско езеро, но Тодор ме поправи. Чаирските езера били южно от хижата.
Къща в подножието на отвесни скали. (Алпийски изглед :-))
Родопска панорама.
Изоставен овчарник или краварник по пътя.
Наближаване изоставеното село Чамла.
Гледки от Чамла.
Боздаг ще да е това.
Пък тук може би се показва Алиботуш. Не съм много сигурен, но като посока горе долу отговаря.
По-натам по пътя срещнахме дървари, други къщурки и заслони.
Този ден почти без изключение вървяхме по черни пътища.
Наближаваме Гьоврен.
Започва финалното спускане.
И на входа на селото.
Целия фотоалбум може да се разгледа тук.
Препратка към GPS трака.
Няма коментари:
Публикуване на коментар