След дълго умуване как да оползотворим почивните дни по нова година, набелязахме Тасос.
Тръгнахме по тъмно след работа от София и преспахме във вилата на Вили в Борово (Гоце Делчев).
На 28-ми сутринта преминахме границата и продължихме към Керамоти. От Гоце Делчев до Керамоти се стига за около 2,30 - 3 часа.
20 евра за кола и 3 на човек бяха цените на ферибота.
Отпътуваме от Керамоти.
Атракции по време на плаването, което продължава 30-35 минути.
Пристигайки на острова се отравихме към тяхните Златни Пясъци (Chrisi Ammoudia), което представлява заграден с ходели плаж и къмпинг. Беше напълно пусто. Извадихме късмет, че попаднахме на жена, която се оказа българка и тя ни прати в
Studios Escape. Спазарихме се за едно апартаментче за по 10 евра на човек. Условията бяха чудни.
На следващата сутрин се измъкнахме с Вальо рано да обиколим за изгревни снимки.
В уречения час (8,30) се качихме на колите и се отравихме към селцето Панагия (Παναγία), откъдето следваше да започне планинската обиколка. Паркирахме пред църквата.
В началото се движехме по черен път (всъщност бял), посипан с мраморен чакъл.
Слоед това се отклонихме, за да хванем едно ребро, което наглед щеше да ни изведе на билото.
Поглед назад по реброто. Вляво се вижда Панагия.
Имаше маркировка, но се губеше. Пътеката бе трудноразличима на места.
Самото ребро беше хем интересно, хем панорамно.
Малко преди да излезем на билото.
Селището Тасос и пристанището от високо.
Личният връх Пророк Илия, към който сме се насочили и ефектните подстъпи към него.
Билото, по което вървим.
Наближаваме Пророк Илия.
Скално ухо по пътя.
И ние влизаме в него.
Колкото повече наближаваме върха теренът става все по-интересен.
Загубихме пътеката в един момент.
А това са финалните стръмнини към върха. Поне донякъде изглеждаха преодолими, но ние благоразумно ги заобиколихме.
Поглед назад по реброто.
Заобикаляме върха и го качваме откъм северозапад. Поглед в тази посока.
На Пророк Илия (Προφήτης Ηλίας / Profitis Ilias) 1111 м.н.в. спред моето отчитане.
Селото вляво е Панагия, това вдясно - Потамиа. Нашите Златни Пясъци са в дъното вляво.
Продължаваме по билото към първенеца Ипсарио.
Овце на връх планината посред зима.
По югозападния склон на Пророк Илия.
На Вальо му дойде музата и започна да пее.
Ипсарио - най-висок връх на острова - 1204 м.н.в.
Пророк Илия остава зад нас. Малко заприлича на Синаница в тори ракурс.
Хижато в подножието на Ипсарио. Вляво се вижда много хубавата остъклена беседка с панорама към морето.
Захващаме финалното изкачване.
И поглед от върха. Странно, но други снимки от този последен участък нямам.
Пророк Илия, вече на слизане.
***
Оставащите до новата година дни прекарахме лежерно. Направихме автомобилна обиколка на острова, завъртяхме един маршрут от село Кастро във вътрешността, за да видим някакви водопади, разглеждахме Панагия и пещерата под селото.
Аз изпозлвах вечерите, но най-вече сугрините, за да мъча залези и изгреви. Остава да завърша с тези снимки.
Патка заспала на рибарското пристанище.
Четириминутна експозиция към една мигаща в зелено шамандура.
И отново към клатещата се шамандура, само че с по-широкия.
На следваща сутрин смених позицията, но пак шамандурата ми излезе на мушка. Тук е десет минутна експозиция.
Рибарският кей.
Най-после и надигащото се слънце.
И едни интересни разбиващи се вълни.
Тук слънцето се е скрило за последен път тази година.
Линк към фотоалбума.
Линк към GPS следата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар