Съботата се отработваше заради новогодишните празници, така че трябваше да се спрем на нещо едно дневно (да речем :-)). Избрахме Мечит.
Позабавихме се в Самоков да хапнем по едни пържени къртофи в Кума Лиса. Малко преди обяд паркирахме над Говедарци. Пътищата в селото по традиция бяха заледено заснежени.
Сравнително бързо се качихме до хижата. Сняг нямаше много. Снегоходките си останаха на раниците.
- Закъсняли сте. - каза хижарят.
Пихме по бира и продължихме. Нагоре снегът беше повече, но заради удобната пъртина, снегоходките отново не влязоха в употреба.
Видимостта беше чудна, времето слънчево.
Малко под седловината между Будачки камък и Мечит се разминахме с една група с
dobrifin от форума. Бяха позяпали Скакавците и бързаха да слизат преди да се е стъмнило.
Хапнахме набързо пред гледката и продължихме нагоре.
Нямаше достатъчно сняг и можехме да подсичаме.
После свърнахме напреко и излязохме на Мечит. Заради малкото сняг се пропадаше между камъните и не беше много приятно.
И отново страшни гледки, които зочваха да се оцветяват от залязващото слънце.
Групата без мен на котата на Мечит.
Но колкото и хубаво да беше горе, рано или късно трябваше да си тръгнем.
Мусаленското било и Скакавишкото в така наречения "син час".
Ой, ой, а в далечината какво ставаше!
За един ден, толкова.
Линк към GPS следата.
Линк към Wikiloc.
Няма коментари:
Публикуване на коментар