По пътя: Гърция: Хадзи (Χατζή) 2038

И ето, че най-после дойде редът и на Хадзи.

Предисторията и двата неуспешни опита са описани в този пост.
Предисторията пък в конкретното пътуване бе изкачването на Катафиди, описано тук.
Предходните пъти пробвахме да се качим от север. Този път решихме да подходим от юг, от селцето Глистра.

След второто преспиване над Теодориана тенденциозно не тръгнахме по най-късия път към Глистра, а решихме да разгледаме обиколния, но всъщност главен път към Теодориана, идващ от юг.
Снимка на Теодориана от пътя.

Катафиди и ограждащите го зъбери над селото.

И още в посоката, където бяхме скитали предния ден.

Криакорас и ръба към него, по който бяхме минали през май, при първото идване в района, описано ето в този пост.

Така нареченият главен път към Теодориана, се оказа с чисто нов асфалт на места, но на други си беше направо черен. Разминахме се със стадо кози.

Утринното слънце бе ниско и огряваше селото. Спирахме на няколко пъти за снимки.

Оказа се, че бяхме подценили заобиколката. Пътят прехвърли планината и се свърза с главния за Арта чак при Атаманио, което ни удължи пътя вероятно три пъти.
След като хванахме главния път, се спуснахме до коритото на река Ахелой при поредното селце Панагия (Богородица) и започна стръмното изкачване по стръмни серпентини към Глистра. На картата това изкачване бе показано с толкова тъничка линия, че се опасявахме да не се окаже, че пътя е черен, но не беше.
Поглед от Глистра към вече изкачваните от нас Криакорас и Фурка. Между тях е селцето Нераида.

Глистра, както можеше да се очаква, бе група къщи струпани на невъзможно място, съсем типично за селищата в района.

Над селото продължихме по черен път из гората и постепенно набрахме височина.

Малко преди обед побързахме да пийнем по бира, преди да се е сгряла съвсем, на място с ефектни гледки към един от разклоняващите се зъбери на Хадзи.

Веднага след това изоставихме пътя и продължихме по самото ребро, следвайки много стръмна и ронлива, по-скоро животинска пътека.

Селцето Глистра, от където тръгнахме се вижда ниско долу.

След първото преодоляно по-криво място. Ето напред какво предстои.

Глистра с приближение. Подават се участъци от щуравия, серпентинест път към селото.

Идват и Шогуна и Вальо. Отзад се вижда върхът с параклис, до който стига пътя.

Продължаваме нагоре, като подсичаме на места по що годе различаваща се пътека.

Отвесът северно от Глистра.

То не, че там където сме е особено полегато.

Набираме височина, на места директно по склона. Виждащият се връх е съседен на Хадзи. Подсякохме го отдясно с идеята евентуално на връщане да минем през него. После ни домързя в жегата и се върнахме по същия път.

Гледки на изток при подсичането.

Вече пред самия Хадзи. Традиционната пътека от север се качва някак по виждащата се долина.

Овчарска колиба на седловината преди директното изкачване на върха.

Съседният на Хадзи връх, за който стана дума преди малко, вече гледан от север. И стадо овце. Малко неприятно бяхме изненадани от присъствието им, че бяха поосеяли терена с барабонки.