Явно съм бил уморен, защото спах сравнително непробудно. Вярно, че се събудих много рано, но повече защото ми беше студено и ми се пикаше. Все така се клатех като в каюта на кораб.
Комшиите, паркирали малко по-нагоре от мене ги нямаше, вероятно са се евакуирали през нощта. Предното стъкло беше покрито първоначално помислих с пясък. После се оказа сол. А пък сол как се чисти - като го намокриш изглежда ок и след малко бяла пелена.
Слязох при първа възможност на дублиращия път.
Целех се към езерото Трихонида, което мислех да обиколя с колелото след като оставя ПЕжо в някое от селата. Надявах се във вътрешността да не духа. Но не би. Отказах се.
Наближаваше обяд. Бях гладен, главата ми се врътеше и се чувствах като махмурлия, което беше напълно нечестно!, защото не бях пил нищо от седмица. Сигурно от недоспиването. Забърках омлет.
Вятърът беше източен, така че трябваше да се скрия зад западен склон. Новата посока беше Левкада или по-точно Акарнанските планини преди острова.
Спрях да огледам първата харесана точка край брега на морето. Почти веднага от близката къща дотича грък. Помислих че иска да ме изгони. Но той каза: "Можете да останете и тука, но по-надолу има по-хубава точка."
Отидох да проверя, прав беше, но отново духаше разкъсващо.
Накратно, след още два опита се спрях над селото Палерос на западния склон на Аканарските планини.
Бях позагубил мотивация за по-сериозно колездене, чувствах се уморен и схванат в началото, но като се пораздвижих работата потръгна.
Ето това направих. Гледах по възможнос да се пазя от изложени на вятъра пътища.
Това със снежната шапка ще е Псили Корифи (на гръцки: Ψηλή Κορυφή, което в буквален превод означава „висок връх“) - копи пейст от википедия.
Дясният остров е Каламас.
Църквата в Кандила.
Стигнах по-далече, отколкото очаквах.
След като се прибрах се спуснах и в другата посока да разгледам мойто си село.
Няма коментари:
Публикуване на коментар