Бягане от вятъра

 Явно съм бил уморен, защото спах сравнително непробудно. Вярно, че се събудих много рано, но повече защото ми беше студено и ми се пикаше. Все така се клатех като в каюта на кораб.

Комшиите, паркирали малко по-нагоре от мене ги нямаше, вероятно са се евакуирали през нощта. Предното стъкло беше покрито първоначално помислих с пясък. После се оказа сол. А пък сол как се чисти - като го намокриш изглежда ок и след малко бяла пелена.

Облякох якето и нахлупих най-дебелата жълта шапка за обиколка на колонията кемперисти.

Повратната точка

Тези хитреци зад скалите на единственото заветно място в района - ако предната вечер се бях бутнал при тях, дали щяха да се обидят да се преместят 😃 Струва ми се "друг път".

Нагласих гпс-а, пуснах чистачките да позамажат солта и бях готов. 28 км до целта за 56 минути ме чакаха. Хм, имаше нещо много подозрително тука, 30 км/ч е колоездачна скорост.

И както често се случва - нещата се оказаха точно такива, каквито изглеждаха. Почнаха неволите. Не си спомням до такава степен на неразбирателство да сме стигали с каката. "Завий надясно!", как надясно, то няма път, няма пътека, там е ограда? Извадих осмап-а. Айде сега обръщай с 59 маневри на тясния път.

Втори опит.

Аааа, без, аз оттука не мииавам!!1 Че нямаше и как да обърна. Карах половин км на задна и пак 50 маневри за обръщане на тесния път.

Трети опит:

Четвърти опит.

Остави черен път, остави разкалян, но води към брод на реката, а реката никак не е малка.

Край, казвам, късаме!!!1 Изобщо няма да те слушам, а се връщам на главния път.

И си карам по главния път, вече поуспокоил се и хоп:

Мостът на същата тази река паднал. Някой бъзикаше ли се с мене?

И се наложи да се върна на магистралата. В крайна сметка след два часа и бензин за 100 км сигурно, бях на километър от изходната точка.

Поне гишето за плащане на таксата беше затворено (сигурно заради падналия мост), иначе едни 5 и нещо евра чакаха да се разделят с мене според табелата.

Подкарах по магистралата. Каката явно беше гузна, защото започна има няма да повтаря - "Насочи се на северозапад", "Насочи се на северозапад." В Монтана ли си мислеше че отиваме? Това може би обясняваше, защо ме прекарва по такива пътища. 

Слязох при първа възможност на дублиращия път. 

Целех се към езерото Трихонида, което мислех да обиколя с колелото след като оставя ПЕжо в някое от селата. Надявах се във вътрешността да не духа. Но не би. Отказах се.

Наближаваше обяд. Бях гладен, главата ми се врътеше и се чувствах като махмурлия, което беше напълно нечестно!, защото не бях пил нищо от седмица. Сигурно от недоспиването. Забърках омлет.

Вятърът беше източен, така че трябваше да се скрия зад западен склон. Новата посока беше Левкада или по-точно Акарнанските планини преди острова.

Спрях да огледам първата харесана точка край брега на морето. Почти веднага от близката къща дотича грък. Помислих че иска да ме изгони. Но той каза: "Можете да останете и тука, но по-надолу има по-хубава точка."

Отидох да проверя, прав беше, но отново духаше разкъсващо.

Накратно, след още два опита се спрях над селото Палерос на западния склон на Аканарските планини.

Бях позагубил мотивация за по-сериозно колездене, чувствах се уморен и схванат в началото, но като се пораздвижих работата потръгна.

Ето това направих. Гледах по възможнос да се пазя от изложени на вятъра пътища.

Това със снежната шапка ще е Псили Корифи (на гръцки: Ψηλή Κορυφή, което в буквален превод означава „висок връх“) - копи пейст от википедия.

Дясният остров е Каламас.

Църквата в Кандила.

Стигнах по-далече, отколкото очаквах.

След като се прибрах се спуснах и в другата посока да разгледам мойто си село.

Вечерта вятърът дойде и тук. Как се провря не знам, но ПЕжо отново се клати. За щастие повече на пориви, в известни периоди е тихо.

Е това е засукнята, която сътворихме днеска.