В момента съм уморен, мисълта ми е трудноподвижна и всичко в нея ми се струва бледо и нереално. Истина ли е това, което се случва? Възможно ли е да съществуваш по подобен начин и да се възприемаш сериозно? Хъ! Ами точно толкова истина, колкото тук и сега може да бъде истина. Което всъщност едва ли е много. Човек живее най-вече в съзнанието си, а съзнанието е една такава опърничава работа, която е склонна към трикове и залагане на капани.
Преспиването на моравата над Палерос, което първоначално изглеждаше като спасение от духащия навсякъде другаде вятър, се обърна в обратното. Атаките бяха на пориви, започваше едно лашкане, имах чувството, че гумите на ПЕжо се отделят от земята. Легнах късно, мижах, мижах, реших, че ще прибера платнището на колелото, да не плющи поне то. Обличане, събличане, навън студ. Само че остана въжето за простора, с което бях подсигурил платнището и почна да потропва. Отново обличане, събличане. При поривите бусът така се клатеше, че имах чувството, че някой великан се опитва да ме изтръска от него. Късно беше тепърва да търся ново място в малките часове на нощта, но не вървеше и така да остана. Правих маневри, така щото да се наглася с чело фронтално срещу вятъра за по-голяма стабилност. Ако можех да преценя откъде духа, въртеше се отвсякъде.
Планът за следващия ден беше обиколка на остров Лефкада с колелото или колкото и докъдето вятър даде. За целта се придвижих с ПЕжо до крепоста Агиа Мавра, която е точно преди моста към острова.
Един друг по-голям кемпер пребиваваше там преди мен.
Беше десетина градуса, но с вятъра се усщаше наистина студено.
Градчето Лефкада от дигата, която е достъпа до него.
Тръгнах първо по източния му бряг. Интересното прищанище на Нидри.
От запад трябваше да преодолея баир до над 600 метра, който започна остро с два километра на 10-на процента. После стана по-равно.
Релефната карта на завоя в Агиос Петрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар