Вулканът Метана

 През нощта дъждът прополеше по капандурата повече отколкото вещаеха синоптиците, но с идването на светлината спря. Беше мрачно и влажно, но сравнително топло. Взех си яке за дъжд, надянах каската и подкарах колелото. 

Крайбрежната улица на селцето Платанос, в което бях отседнал.

Ето и трак на обиколката. Излезе към 71 км и над 1600 метра сумарно изкачване. Хареса ми много.

Първите километри се караше сравнително по равно. След тово дойде рязкото изкаване към селото Тактикоупули, което е на входа на прореза, свързващ полуострова. Дали аз още не бях загрял или пък наистина беше стръмно, но "тактикуто" беше натискай, натискай, пък то едно тегаво. 😀

Вулканът Мената е плуостров издаден от полуострова Пелопонес. Вдясно от входа е градът Метана. Аз тръгнах наляво.

Заливът, затворен между Метана и същинския полуостров беше гладък като езеро. Както всеки крайбрежен, пътят постоянстваше нагоре-надолу. Гледките радваха окото, макар на места да се виждаха сметища. 

Поне на две места разминах табели за пещери, за които обаче трябваше да се отклониш по пътека от пътя. Пропуснах ги.

Последва селцето Вати.

Пошлях се небрежно по крайбрежната му улица.

Пристанището.

След пристанището последвах табела, сочеща "Вулкана". Започна изкаването.

Някъде около Каймени хора (Καημένη Χώρα) започват продължителните сериозни наклони. 12 - 15% и то не за кратко. 

Каймени хора звучи като "каменни хора" на български, което би се вързало с това е, че е срешу ефектния склон от причудливи вулканични скали. Е да, ама гугъл преводача бърза да пореже мойто опити в ономастиката, казвайки че Καημένη Χώρα значело "бедна страна". Бе то и ономастика звучи като "една мастика". 😀

На горната снимка са зъберите, към които водят тябелите "Вулкана". Вляво от пътя тръгва пътека, която предполагам се качва горе. Стотина метра е изкачването. Пътят е към 300 надморска.

Продължих нагоре по тясното шосе. Наклонът никак не омекна докато не прехвърлих 600. Горе имаше заравнявания, дори лозя и маслинови насъждения.

Зад колелото се вижда Профитис Илиас (710). Спомних си че първенецът на Тайгетос и съответно Пелопонес също се казваше Пророк Илия.

Започна спускането от другата страна на полуостровчето.

Насреща са Агистри и големия остров Егина.

 А това е Παλαιά Λουτρά снимано от Μακρυλογγος.

Много красив път също, на снимката не личи добре, но е подобен на тераса с парапет от дървете.

Тук вече наближавам града Метана. Паркфорнайт точка.

Което ме подсеща, че една от точките по-нагоре беше заета от унгарски бус. Малко след Метана на  отбивките видях полски. 

А това са Термалните бани Метана. Самият Метана е хубав туристически град.

А аз вече се прибирах. ПЕжо ме чакаше.

Размотах се подобавящo и го подкарах без ненужна припряност. По-натам видях кафява табела "Devil's bridge" и веднага свърнах от пътя. После табелите изчезнаха. Опитах се да търся в гугъла, но той ме прати до Ардино. Крива работа е да си имаш работа с Дявола.

Снимка на остров Порос.

А за  да снимам това трябваше да се връшам пеша по пътя. Този туч отзад стърчеше като самотен остов.

Ето и следата от придвижването на ПЕжо.

За пореден път малко преди да се стъмни и неразумно късно се приближавах към набелязаното място за нощувка (с висок рейтинг в паркфорнайт, разбира се). Ако нещо се объркаше, пак щях да лутам по тъмно.  Но този път мястото беше идеално и за щастие незаето, защото малко по-нагоре видях френски бус.

Бях някъде малко над Порто Хели.

Вечерта си поиграх с дълги експозиции, колкото да си припомня как ставаха нещата. Трябва да си купя батерия за дистанционния спусък, старата явно отдавна бе заминала.