Всъщност споменавайки Игуменица като крайна цел, винаги съм имал наум Платаря, едно село десетина километра южно от града, което беше години наред дестинация на новогодишните пътувания. Може би още щеше да е, ако пандемията не беше провалила последните няколко.
Не духаше и слънцето грееше приятно и меко. Водате беше кехлибарено зелена. На човек му идваше да се отпусне и да остане там поне завинаги.
А честито ти гръцко джиро :)
ОтговорИзтриване