Върхът Исмет Сали Бручай изпъкваше срещу хотела ни. Бях намерил трак на някакъв сръбски туроператор във Wikloc. Пресякохме сухото корито на Валбона, за да излезем на трака.
Мая е Тат (Maja e Thatë), не от най-високите, но определено ръбав и изпъкващ над долината на Валбона връх.
В началото тракът следваще черен път.
Продължението на долината на Валбона на югозапад.
Тракът шорткътваше пътя на места провирайки се в мокрите храсталаци. Тук там се колебаехме дали да го следваме или да продължаваме по серпентините, но оставайки сухи.
Самият трак се оказа не твърде точен обаче и в един момент ни се изплъзна. Виждахме, че се отделя от пътя и свива в храстите, но не откривахме пътека на въпростното място. Повъртяхме се напред-назад и в крайна сметка решихме да продължим по пътя, още повече че видяхме маркировка по-напред. На връщане разбрахме, че сме изпуснали разклона на широката пътека за катуна Жьеч малко по-надолу. От друга страна маркировката, която бяхме открили ни изведе също нагоре, само че провирайки се почти без пътека по едно дере.
Из папратите малко под катуна.
Излизаме на катуна Жьеч, облаците крият Мая Грюк е Хапт.
Заради долната снимка пък направо си го отнесох. Минавайки през катуна, решихме да се отбием до колибите, за да поздравим хората там. Предполагахме, че обратното би могло да се изтълкува като неуважение. Албанецът (вероятно около 50 годишен), който излезе от колибата беше с чисто бяла риза, маратонки и току що гладко избръснат. Малко странна визия за овчар, кравар или какъвто беше. Като видя фотото в ръката ми се развика насреща ми. Аз вдигах рамене и се опитвах да кажа нещо, най-малко за да стане ясно, че не разбирам езика му, но той продължаваше да ръмжи насреща, като по интонацията общо взето ставаше ясно какви ги приказва: "Не разбираш ти, не разбираш, щото така ти изнася! Ще ти дам на тебе едно не разбирам!" След което ние свихме уши и се изнесохме като п...ви от катуна.
Докато минавахме покрай горните колиби на катуна от тях излязоха двама, които се изпружиха отпред и се втренчиха безизразно в нас. Опитахме се да махнем с ръка за поздрав (този път отдалече), но те по никакъв начин не реагираха, нито пък втренчените им погледи се отместиха за миг.
Брей, ама работа! "Това не добро, това проклето, никого не обича.", спомних си репликите на един черногорец край Комови, с когото пиехме бира в дъжда преди няколко години и обсъждахме балканските националности.
Малко над катуна гората се смени с ниски храсталаци.
Излязохме на нещо като тераса. Пътеката се загуби.
Сипеят насреща изглеждаше твърде стръмен, за да е проходим, но явно от тамп родължаваше пътя ни.
Поглед назад по склона.
Поглед наляво към Мая е Тат(най-вдясно от отсрещните) и Мая е Росит.
Надолу към сипея, по който излазихме. В дъното е Валбона и хотелът ни. Над него е масивът на Мая Езерце със самия връх най-отгоре.
Продължението на билото вдясно след Мая Грюк е Хапт, незнам имената.
Склоновете на Мая Грюк е Хапт и останалата преспа в подножието му.
Мая Исмет Сали Бручай.
Накъдето продължава пътят ни. Целта е да излезем на билото между Грюк е Хапт и Исмет Сали Бручай.
Мая Езерце с приближение.
Тази снимка е плътно вдясно на предната.
Тази пък е плътно вляво.
Последните пристигат, време е да тръгваме.
Нагоре имаше маркировка, но тъй като явна пътека не личеше, никак не бяхме сигурни дали ще успеем да открием следващия знак.
Ефектните предвършия на Мая Исмет Сали Бручай.
И ето че излязохме на поредната тераса.
Оттук насетне предстоеше финалното стръмно преди билото. Излизането изглеждаше нещо такова.
При последната чупка на горната схема бе мястото, отбелязано в сръбския трак с "easy climbing".
Леко спускане и подсичане преди да подхванем стръмно нагоре.
Поглед назад - циркусът в подножието на Мая Исмет Сали Бручай. В дъното - Мая Езерце.
По-близък поглед към Мая Исмет Сали Бручай и южната му стена.
Веско по маркираното в трака трудно място. Не беше кой знае какво, но не беше и като да си ходиш по пътека.
Набираме височина. Оградената с червено кръгче точка е Вальо.
Вече ни пътека, ни маркировка личаха. И по-зле, ГПС-а започна да два страшни отклонения с 90 - 100 метра радиус и тракът, по който се движехме взе да подскача ту отляво, ту отдясно на нас. Реших да рестартирам с надеждата за подобрение, след което устройството така и не си намери сателитите чак докато се качихме горе. А сега? "Ми карай по тоя склон, изглежда се минава."
Стената на Мая Грюк е Хапт зад нас.
Разните коти на "нашия" Исмет Сали Бручай. Натам сме.
Вече горе на билото.
Каквото ни предстои до първото предвършие.
Поглед назад към изминатия по билото път.
Поглед отгоре към циркуса в подножието на върха, откъдето идвахме.
И продължаваме.
Зъберите на изток.
И на юг.
Последното стеснение преди излизането на основния връх.
Една от котите на Мая Исмет Сали Бручай. Зад нея Мая Грюк е Хапт.
Плочата на върха. Височината не е коректна - реално е малко над 2500.
Гледки от върха.
Мая Грюк е Хапт, първенецът наоколо. Изглежда непристъпен от тази страна. Ето тука има някои записки на Иван Динков по въпроса :-)
Проклетия: премиера по гребена на Мая Грюк е Хапт 2630 м.
Финалното тясно преди върха и Вальо подаващ се зад ръбчето.
Колатите с приближение - Злата и Добрата една до друга и Албанската вдясно.
Каранфилите се подават в дъното вляво, Мая е Росит и Колатите по-напред.
И дежурните бирки на върха.
На север - Мая Чет Харушес.
И докато се размотавахме наоколо притъмня и плъзнаха мъгляци.
Заваля. Препасахме наметки и хукнахме надолу.
Знаех, че трябва да се изнасяме по най-бързия начин докато не е загърмяло, но нещо непрекъснато ме дърпаше назад и вадех фотото.
Щеше да е хубаво поне по-кривите участъци да спуснем преди дъждът да намокри скалите и тревата и да стане пързалка.
Мъглата настъпваше бързо, картината рязко се променяше.
Назад към стената на Исмет Сали Бручай.
Тъкмо сме преодоляли отбелязания като труден участък. Спускането по мокрия тревен склон не беше приятно.
Стигайки с Веско до терасата при циркуса под върха, спряхме и започнахме да се оглеждаме по склона нагоре за Вальо, който се движеше в началото съвсем близо зад нас, а сега никакъв не се забелязваше.
Заваля по-силно и се ушубихме. Вятърът донесе гъста мъгла. Вече нищо не се виждаше. Започнахме да викаме, но никакъв отговор.
След известно време мъглата се вдигна, но от Вальо все така нямаше и помен по склона. Струваше ми се невероятно да е изостанал толкова много. Пак викахме, пак никакъв отговор. "Кой го знае къде се е забутал в мъглата, мърморех аз, още повече, че горе разсейките на ГПС-а бяха толкова големи, че все едно да го нямаш". "Споко, ще дойде, казваше Веско, Вальо е опитен."
Вальо се появи накрая след едно безкрайно чакане. След това пред очите ни обърка и тръгна да се спуска към един отвесен скален праг. Развикахме се отново. Видяхме го, че ни чу и успяхме да го ориентираме.
Изчакахме го докато слезе под кривия участък и подпалихме отново надолу.
Точно над сипея се събрахме отново с Ели, която бе останала да ни изчака по-долу. Спуснахме на бегом по ронляка на асансьорния принцип.
Катунът Жьеч беше пуст, покривите на колибите също бяха изчезнали. Верояно го бяха зазимили.
Дъждът се засилваше все повече, но има добрината да ни изчака да наближим хотела. Последните 100-на метра ги взехме на бегом в хубав порой.
Тъкмо влязохме и подхванаха гръмотевиците. Трещеше яко.
Около час по-късно се прибра и Вальо. Изглеждаше сякаш е седял с раницата и дрехите под душа.
Линк към всички снимки.
