четвъртък, 20 март 2014 г.

Пирински залези, втори дубъл (Попина лъка - заслон Спано Поле - Опрено)

По традиция по това време на годината правим зимната разходка до Тевно езеро (за справки тук и тук), но тази година решихме да разообразим. Не че на Спано поле не бяхме ходили наскоро, но стандартните подходи по Мозговица и Беговица бяха започнали да ми омръзват.
Този път идеята  беше да се опитаме да се качим на Мозговишки чукар (ако има достатъчно сняг) или да се разходим към Типицкото било.
И тъй - късно тръгване от София в петък вечерта, вратни пържоли във Воденичката в Долка Градешница и малко след полунощ пристигнахме при Горан в Попина лъка. Пътят нагоре беше съвсем сух въпреки скорошните снеговалежи.
На следващия ден успяхме да напреднем още с колата по долината на Башлийца до бариерата, където паркирахме.
До заслон Спано Поле се качихме за около два часа и половина по стандартната пътека след преливниците. Беше утъпкано и не слагахме снегоходки до заслона, макар че по-нагоре си имаше сериозно сняг.
 Арнаутски гробища и Синаница в дъното.
Мозговишки чукар и зад него Каменишка кукла и Каменица. Видя се, че клекът не е напълно затрупан.
Поглед към Куклите, Зъбът и Яловарника от Арнаутски гробища. Пред тях - Беговишки рид.
На Спано поле нямаше никой. Около заслона се търкаляха боклуци. Накой беше изнесъл найлонов чувал с отпадъци отвън и вероятно някое животно го беше разкъсало.
В новата столова беше разхвърляно. Последните обитатели бяха зарязали мръсни чаши и чинии по масите и боклуци по пода.
Хапнахме. Вальо направи оборка наоколо. Аз изринах снега пред вратата.
Оставихме част от багажа и поехме по пътеката за хижа Беговица. Попътно се разминахме с хижарите Дончо и Сашо. Шейната им беше закъсала по-надолу и двамата влачеха провизии на гръб.
При Атмегданска река изоставихме пътеката и тръгнахме за проба нагоре по долината й.
Оказа се не лош вариант, долината беше удобна за ходене, наклонът полегат.
Башлийски чукар.
Мозговишки чукар и долината на Башлийца под него.
 И пак Мозговишки чукар с приближение. Отдавна ми е мерак този връх и билото зад него зимно. Някой ден ще го направим.
Денка и Росен.
И не съвсем типично приложение на клека.
Постепенно се качихме на реброто между Атмегданска и Башлийска река, което ребро обаче свършваше на стръмния югозиточен склон на Башлийски чукар.
Тук някъде Ели реши да се върне.
Вариантите ни бяха или да се опитаме да подсичаме Башлийски чукар между клека или да се спунем към долината на Башлийца. Избрахме второто. Спускането изглеждаше доста стръмно на пръв поглед, но се оказа поносимо.
Вальо, който беше изостанал междувременно, не ни последва надолу по склона. Предположихме, че също се е отказал, за което беше споменал по-рано. В последствие се оказа, че се е решил на самостоятелно "примиерно изкачване на Башлийски от юг".

Следи от шейни по долината на Башлийца.
Изкачването продължи покрай Башлийското езеро. След него Росен самоволно се отцепи и тръгна фронтално по склона към Опрено. Ние с Денка чинно и благоразумно следвахме изпъкналостите на терена.
Горе на билото духаше сериозно. Леденият вятър бързо ни накара да облечем кой каквото носи.

Рекламна сесия на Опрено.
Заради вятъра бързо замръзвахме, но пък гледките бяха невероятни.
В посока протежението на Типицкото било. Каменица, Яловарника, Зъбът и Куклите, пред тях Мозговишки рид, пред него Превалски чукар.
Каменица, Яловарника и Зъбът.
Рила.
Скоро Денка и Росен решиха да поемат по обратния път. Аз обаче се чуствах като куче захапало кокал и нямах никакво желание да се спускам от билото. Пък и трябваше да оправдая някак влаченето на два килограма допълнително желязо под формата на статив.
Тръгнах по билото. Всъщност в брулещия вятър нямах почти никакви шансове да изпозлвам статива, освен ако не си намеря скътано място.
Въртяха ми се какви ли не идеи из главата. Например да пробвам да се върна през Превалски чукар и реброто, тръгващо от него.
Първо обаче трябваше да си намеря място на завет по билото, което поне на пръв поглед не изглеждаше постижима цел.
От единия Типиц отстрелях Джангал и Момини двори, както и част от затрупаните Валявишки езера.
И една композиция, която повторих хиляди пъти тази вечер: стеснения участък, набеден като "Малкото конче" на фона на Каменица и могъщото и обкръжение.
Ентусиазмът ми да продължавам по билото до Превалски чукар стигна точно до началото на "кончето". Хм, тук нямаше да мога да мина със снегоходките. Понечих да ги свалям, свалих ги и веднага затънах до четала в снега. Сега път трябваше да ровя в раницата, за да търся  гети. И в следващия момент видях ето това.
Луната беше изгряла. Залезът наближаваше. Обух отново снегоходките и хукнах обратно нагоре към предния Типиц.

Валявишки чукар и Каменица.
И както обикновено става, уж все има много време и накрая ми излиза душата от бързане в последния момент.

Слънцето, на път да изчезне край Бъндеришки чукар.
Ушиците, Газей, Полежаните, Джангал и Момини двори под луната.
Нямаше облаци и залезът си остана съвсем постен. Много скоро и малките наченки на цветове изчезнаха и остана само наситеното синьо.

Джангал и Момини двори.
Василашки чукар, Тодорка, Вихрен и Кутело. Брулещият вятър носи сняг по билото.
Муратов връх и Гредаро зад него.
Следа по Типицкото било.
Краката ми много бързо замръзваха когато спирах на място. Въпреки това успях да намеря едно сравнително заветно място току под моя Типиц на една навята издатина над отвеса и разпънах статива.
В крайна сметка успях да напавя няколко суперсини снимки. Отсрещното било с Каймакчал в началото.
Газей, Голама Стража и Ушиците с приближение.
И емблематичната за позицията ми гледка: "Малкото конче", Каменица и Яловарника.
И последен опит към Джангал и Момини двори.
Хубаво се бях намръзнал, че и ракията не помагаше. Събрах статива и тръгнах да се прибирам.

Първоначалното спускане към долината си  беше доста стръмно, но успях някак да се сурна. След това излязох на следите от качването ни и от там насетне продължих общо взето по тях.

По-надолу не духаше, пък и от движението се сгрях. Тананиках си някакво измислено стихче като "И пак ще бъдем с теб, Пирине мой, защото те обичахме" и се хилех ликуващо в тъмното. То алкохолът не е простил на никого :-)
Луната осветяваше пътя, снегът блестеше. Изобщо не вадих челник.

По пътя обаче, настроението ми значително помръкна. На качване си мислех да се върна по Башлийца за разнообразие, но после реших, че нашият път все пак е най-краткия и няма смисъл да заобикалям.
Хванах да изкачвам стръмното към реброто и там се загледах в следите. Очевидно имаше такива само на слизане. Обзе ме подозрението, че Денка и Росен са се изхитрили да си спестят стръмното и са тръгнали надолу по долината. Само че никак не  бях убеден, че в тъмното ще успеят да намерят затрупаната пътека, отделяща се към заслона. Разни мрачни мисли започнаха да ми блуждаят из главата.
За щастие, когато пристигнах в засалона, всички бяха там. Оказа се, че Вальо с неговата солова изява се е прибрал малко преди мен.
Освен нас и хижарите, в заслона се бяха качили също Росен и Тодор от Сандански.

Преспахме в новата пристройка. Много добре са я напавили. Отоплява се с някаква инсталация свързана с камината, която върши чудесна работа. Но най-впечатляващо беше прозорчето на нивото на леглото, от което лежейки на топло можеш да съзерцаваш гледки към Синаница.
Цяла нощ бурен вятър блъскаше покрива. По прогноза времето щеше да се развали на следващия ден и ние тръгнахме по пътя към колата.

Беласица.
Закъсалата всъдеходна машина на хижарите.
Местността, наричана "овчарника".


Покажи картата на цял екран.




Линк към всички снимки от албума.
Линк към GPS траковете:
Попина лъка - заслон Спано Поле
Заслон Спано Поле - Опрено - Типиц - заслон Спано Поле
Заслон Спано Поле - Попина лъка (през овчарника)



сряда, 5 март 2014 г.

До връх Щудер (Άγιος Παύλος) и карнавалът в Ксанти (Ξάνθη)

Щудер е интересен, изпъкващ връх в западната част на Боздаг. Освен гръцкото му име - Свети Павел, на картата беше отбелязан като Сиври, което на турси означавало заострен.

Цялата история започна седмица по-рано с безкрайно, драматично кроене на планове. Първоначалната идея за празниците по трети март беше Олимп. Бяхме се събрали сериозна форумна формация за там (Фена, Емо, Тодор), но поради прогнозите за много лошо време първоначалния план се видоизмени и се пренасочихме към обиколка на Кушница(Кушиница) и попътно отскок до Щудер. До края на седмицата обаче, прогнозата за времето продължи да се влошава и в крайна сметка всички изброени отпаднаха.

В събота сутринта на първи март от София тръгнаме пет човека - Вальо, Веско, Миро, Краси и аз. Имахме уговорка със Спиди (Николай Даутов), който щеше да се присъедини към нас в Гоце Делчев.
Ники ни чакаше на автогарата в Неврокоп и ни заведе до туристическата спалня, където разтоварихме багажа, за да може да използваме седалките в багажника на зафирата. За първи път щях да пробвам тази опция да возя повече от пет човека и тя се оказа съвсем приемлива, разбира се с недостатъка, че не остава място за багаж.
Прехвърлихме границата, подминахме Като Неврокопи (Κάτω Νευροκόπι)  или Зърнево и паркирахме малко преди Гранитис.
 В началото вървахме около километър по черен път, от който се отделихме край огромна, масивна и изоставена постройка, отбелязана на картата като Санаторио.
Пътеката из гората беше маркирана. В началото се изкачихме стръмно.
Последва 3-4 километрово подсичане с много малко набиране на височина. Пътеката беше хубава, маркировката - съвсем явна.
Тези котенца се появиха след седловината, от която започва директното изкачване на върха.
Полазихме, за да ги снимаме.
Цялото качване в маршрута бе към 1000 метра, около половината от което от споменатата седловина, виждаща се в дъното на следващата снимка.
Продължаваме по стръмното към върха.
Постепенно билото се стесняваше.
В посления участък вече бе съвсем тясно. Отвесите вляво прозираха в мъглата.
Най-горе се появи сняг.
Параклисът на върха.
Откъм гледки не случихме.
Бързи лекции по история и география на района.
И цялата група на Щудер.
Задържахме се горе колкото да хапнем и пийнем по бира. Видимостта и за миг не се подобри. Поехме по обратния път.
На връщане се движехме бързо. Гледка на север от подсичащата пътека в момент на разкъсване.
Сградата, отбелязана като Санаторио. Стените бяха дебели по метрък. Имаше решетки на прозорците. Повече приличаше на лудница.
Заваля тъкмо, когато пристигахме край колата.

Върнахме се в Гоце Делчев, където се настанихме в туристическата спалня. Вечерта Ники се включи отново и направихме хубав разбор пред огромни порции ядене и пиене.

***

На следващия ден дъждът не спря, както и нямаше намерение да спира нито предвид захлупените облаци, нито предвид прогнозите. При това положение Кушница отпадна от плана и решихме да се заемем с кулутрен туризъм. В интернет попаднахме на бележки за карнавала в Ксанти.
Като първа стъпка смятахме да се отбием в Кавала, но дъждът особено се засили когато наближихме града, така че свърнахме направо към Ксанти.
Надянахме якета и дъждобрани и се пъхнахме в парадното шествие.
 Около града паркингите бяха започнали да се задръстват.
Купища маскирани прииждаха.
По главната улица през 50-на метра бяха сложени мощни колони, от които гърмеше музика.
Самата музика обаче, беше по-скоро дискотечна и това някак не ми се връзваше с представата за мероприятие, което има зад себе си по-сериозна история. Така и не можах да проуча от кога се провежда този карнавал и какво изразява всъщност.
Участниците в парада бяха предимно млади хора.
Накои от тах дори на ученическа възраст.
Опитахме се да избързаме по задните улички, за да можем да пресрещнем шествието по-напред.
И успяхме до някъде, но навсякъде улицата беше блокирана плътно от кордон от хора с чадъри.
Участниците бяха разделени на групи, облечени в еднакви костюми.
Успявахме да се вклиним тук-там, за да поснимаме.
Пък аз нали бях с голямата гаубица и ме взимаха на сериозно и често се изпречваха да позират.
Групите обикновено се предвождаха от по-възрастни участници, може би учители.
Ако не друго, поне си отиграхме с копчетата на апаратите.
Дъждът се засилваше непрекъснато.
Ето го и част от нашия отбор, участващ активно в маскарада и танците.
Веско във вип ложата с чадър.
И още групи от парада.
Ето и едно видео за онагледяване на цялата дандания:


По-късно и вече съвсем подгизнали решихме да обиколим набързо стария град, но ентусиазмът беше поизтинал, така да се каже, в засилващия се дъжд.


Покажи картата на цял екран.


Линк към всички снимки от изкачването на Щудер.
Линк към целия фотоалбум от карнавала в Ксанти.
Линк към GPS следата от Щудер.