сряда, 5 март 2014 г.

До връх Щудер (Άγιος Παύλος) и карнавалът в Ксанти (Ξάνθη)

Щудер е интересен, изпъкващ връх в западната част на Боздаг. Освен гръцкото му име - Свети Павел, на картата беше отбелязан като Сиври, което на турси означавало заострен.

Цялата история започна седмица по-рано с безкрайно, драматично кроене на планове. Първоначалната идея за празниците по трети март беше Олимп. Бяхме се събрали сериозна форумна формация за там (Фена, Емо, Тодор), но поради прогнозите за много лошо време първоначалния план се видоизмени и се пренасочихме към обиколка на Кушница(Кушиница) и попътно отскок до Щудер. До края на седмицата обаче, прогнозата за времето продължи да се влошава и в крайна сметка всички изброени отпаднаха.

В събота сутринта на първи март от София тръгнаме пет човека - Вальо, Веско, Миро, Краси и аз. Имахме уговорка със Спиди (Николай Даутов), който щеше да се присъедини към нас в Гоце Делчев.
Ники ни чакаше на автогарата в Неврокоп и ни заведе до туристическата спалня, където разтоварихме багажа, за да може да използваме седалките в багажника на зафирата. За първи път щях да пробвам тази опция да возя повече от пет човека и тя се оказа съвсем приемлива, разбира се с недостатъка, че не остава място за багаж.
Прехвърлихме границата, подминахме Като Неврокопи (Κάτω Νευροκόπι)  или Зърнево и паркирахме малко преди Гранитис.
 В началото вървахме около километър по черен път, от който се отделихме край огромна, масивна и изоставена постройка, отбелязана на картата като Санаторио.
Пътеката из гората беше маркирана. В началото се изкачихме стръмно.
Последва 3-4 километрово подсичане с много малко набиране на височина. Пътеката беше хубава, маркировката - съвсем явна.
Тези котенца се появиха след седловината, от която започва директното изкачване на върха.
Полазихме, за да ги снимаме.
Цялото качване в маршрута бе към 1000 метра, около половината от което от споменатата седловина, виждаща се в дъното на следващата снимка.
Продължаваме по стръмното към върха.
Постепенно билото се стесняваше.
В посления участък вече бе съвсем тясно. Отвесите вляво прозираха в мъглата.
Най-горе се появи сняг.
Параклисът на върха.
Откъм гледки не случихме.
Бързи лекции по история и география на района.
И цялата група на Щудер.
Задържахме се горе колкото да хапнем и пийнем по бира. Видимостта и за миг не се подобри. Поехме по обратния път.
На връщане се движехме бързо. Гледка на север от подсичащата пътека в момент на разкъсване.
Сградата, отбелязана като Санаторио. Стените бяха дебели по метрък. Имаше решетки на прозорците. Повече приличаше на лудница.
Заваля тъкмо, когато пристигахме край колата.

Върнахме се в Гоце Делчев, където се настанихме в туристическата спалня. Вечерта Ники се включи отново и направихме хубав разбор пред огромни порции ядене и пиене.

***

На следващия ден дъждът не спря, както и нямаше намерение да спира нито предвид захлупените облаци, нито предвид прогнозите. При това положение Кушница отпадна от плана и решихме да се заемем с кулутрен туризъм. В интернет попаднахме на бележки за карнавала в Ксанти.
Като първа стъпка смятахме да се отбием в Кавала, но дъждът особено се засили когато наближихме града, така че свърнахме направо към Ксанти.
Надянахме якета и дъждобрани и се пъхнахме в парадното шествие.
 Около града паркингите бяха започнали да се задръстват.
Купища маскирани прииждаха.
По главната улица през 50-на метра бяха сложени мощни колони, от които гърмеше музика.
Самата музика обаче, беше по-скоро дискотечна и това някак не ми се връзваше с представата за мероприятие, което има зад себе си по-сериозна история. Така и не можах да проуча от кога се провежда този карнавал и какво изразява всъщност.
Участниците в парада бяха предимно млади хора.
Накои от тах дори на ученическа възраст.
Опитахме се да избързаме по задните улички, за да можем да пресрещнем шествието по-напред.
И успяхме до някъде, но навсякъде улицата беше блокирана плътно от кордон от хора с чадъри.
Участниците бяха разделени на групи, облечени в еднакви костюми.
Успявахме да се вклиним тук-там, за да поснимаме.
Пък аз нали бях с голямата гаубица и ме взимаха на сериозно и често се изпречваха да позират.
Групите обикновено се предвождаха от по-възрастни участници, може би учители.
Ако не друго, поне си отиграхме с копчетата на апаратите.
Дъждът се засилваше непрекъснато.
Ето го и част от нашия отбор, участващ активно в маскарада и танците.
Веско във вип ложата с чадър.
И още групи от парада.
Ето и едно видео за онагледяване на цялата дандания:


По-късно и вече съвсем подгизнали решихме да обиколим набързо стария град, но ентусиазмът беше поизтинал, така да се каже, в засилващия се дъжд.


Покажи картата на цял екран.


Линк към всички снимки от изкачването на Щудер.
Линк към целия фотоалбум от карнавала в Ксанти.
Линк към GPS следата от Щудер.