петък, 29 март 2013 г.

Зелени преслап - Кабул - Отовица - хижа Иван Вазов - Зелени рид

Прогнозата никак не беше благоприятна за билото на Рила, даваха го силен вятър. Аз не бих тръгнал натам, ако не бе този четворен рожден ден + един имен ден.
Основната група щеше да се качва по Зелени рид като най-безопасен маршрут.
Ние оставихме колите на паркинга край лифта за езерата. Там се засякохме с пантаджийската група с Дидо, Пламен и Емо, които щяха да продължат през езерата. Емо нямаше ски и реши да се присъедини към нас.
За обща изненада времето в гората изглеждаше идеално, със синьо небе и без помен от вятър.
Още с тръгването нещо се разсеяхме и хванахме пътеката за Скакавица без да гледаме. Никой не беше минавал оттам и трябваше да бием партина. Все повече се отдалечавахме от правилната посока към Зелени преслап.
- Няма страшно, - вика Тони - ще пресечем напряко през гората.
Снегът в началото беше много неприятен за ходене, тежък и лепкав. Всяка от снегоходките се напластяваше с няколко килограма. По-нагоре стана по-добре.
Вятърът започна като излязохме от гората.
Но за щатие не беше така селен, както прогнозираха.
И подхванахме безкрайния склон на Кабул.
Гледки към Мальовишкото било - Попова капа, Купена и Ловница.
Все по-нагоре и все по-силен вятър.
А пък Денка избърза напред и после трябваше да ни чака в студа на Кабул.
Харамията, Зелени рид и Мальовишкото било от Кабул.
От Кабул нашата връхна точка, Отовица се показа. Виждаха се и козирките по билото. Трябваше да се качим точно по ръба горе. Страшничко изглеждаше в далечината.
Снегът по склона беше добре фирнован и приятен за ходене с котки.
И колкото по-напред, толкова по-стръмно ставаше.
Тони и Емо се качиха до горе със снегоходки, но това никак не беше ОК според мен. Както Пепино на другия ден мъдро обощи: "Това, че за Тони "се минава" със снегоходки, съвсем не означава, че и за хора с котки е много ОК."
На Отовица се засякохме с Ристо Туристо и Зори Бори, които идваха от раздела.
По-голямата част скоро тръгнаха да се спасяват от студения вятър към хижа Иван Вазов.
А пък ентусиастите трябваше да изчакаме около час до залеза.
Бях извадил статива за всеки случай, но заради вятъра, така и не го използвах.
Кабул и пътя, по който дойдохме.
Калините и изгубеното хъски, което се прехвърляше от група на група.
Под строй.
И надолу.
Отовица.
А в хижата купон, народ, даже мисля, че за някои се наложи да спят в столовата.
Тъй като за нас нямаше места, трябваше да се помещаваме във втората столова заедно с групата ПСС-ари от Троян, които пък бяха стигнали до хижата през Мальовица. С тях беше и Георги Радковски, с когото до този момент се познавахме само по снимки.
При нас бяха и двама скиори, качили се по Баучер от Рилския манастир. Казаха, че смятат да се спуснат по Дългия рид на следващия ден. Попитах ги дали това не е прекалено опасно. "Ми не, казаха, стига да се внимава да се дръжи рида. Правили сме го и преди." Бяха добре екипирани.
Повъртяхме се с Мая Къркаличева около хижата за нощни снимки, ама поне от моите нищо не излезе.
Тони спа в "снежна пещера" и по-точно в една дупка в снега пред хижата. На долната снимкиа вдясно й се вижда входа.
В недеяла сутринта няколко ударника, начело с Тони и Пепино, притичаха до едниния Калин.
И поехме по пътя към раздела.
Голяма върволица.
Раздела.
Отовишкото било.
В посока Мальовица.
По стеснението на Зелени рид.
Дидо изправарва върволицата със ските.
Тони набира скорост.
Малко преди групите да се разделят - едни обратно по Зелени рид, други по зимната маркировка към езерата.
Личният връх Кабул в дъното.
Спускането покрай Харамията. Доста фирновано беше и сложихме котките.
И вече Харамията отдолу.
Между двете хижи минахме по лятната пътека, а в новата заварихме Дидо, Ристо Туристо и останалите на бият бири.
И за край и както си му е реда, направихме кръчма в Сапарева баня



Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака(Зелени преслап - Кабул - Отовица - Зелени рид).


петък, 22 март 2013 г.

Карлово - Кочмара - хижа Васил Левски

Хижа Васил Лески
 Поводът да отиден до хижа Васил Левски беше сбирката, под надслов "любители на Стара Планина" организирана в планина-епсилон. Сега при взимането на линка се загледах. Според мен повече от половината заявили ги нямаше. Но пък от наша страна се събрахме 9 човека (мисля никой освен мен не се беше писал в списъка) от София, разбира се както обикновено става, в последния момент.
Оставихме колите нейде край алеата за водопада в Карлово и Никси и Тони поведоха по "пенсионерската пътека" към хижа Равнец, която обаче си качва 700 метра денивелация.
В хижата, както се бяхме разбрали, ни изчакваше Пламен.
Хижарят ни описа лятния вариант на пътеката нагоре и тъй като сняг на тази восичина почти нямаше, решихме да го пробваме.
Някои се  отделиха по коловата маркировка. Събрахме се на Булката.
Вятърът не беше толкова силен, както прогнозираха, но затова пък бе режещо студен. Прехвърчаше и сняг.
Направихме една кръгова обиколка в района на Кочмара (Кочмара трекинг). Нищо не се виждаше в мъглата. Който имаше маска си скри лицето.
А идеята уж беше да чакаме залеза на Кочмара. Отпадна и тръгнаме да слизаме към хижата. Въпреки всичко слънцето се показа между облаците за малко преди да залезе.
Слизането по тъмно по стръмните, фирновани склонове през гората не беше съвсем безобидно. Трябваше да се внимава.
В хижата - хахо-хихи. Повечето хора се бяха качили по реката, но имаше и дошли от хижа Амбарица. Фена ме черпи бира за една доставка до хижата, която всъщност Ели беше пренесла, но затова пък Никси изпи бирата. Мечо пух ми завеща половин бутилка ракия - не можах да я изпия цялата, че се бях подкарал още на слизане, но си я нося и тази седмица пак  ще я мъча в Рила. Пробвахме някакви нощни снимки с Мартин, колкото да се занимаваме.
На сутринта будилникът звъня в 5,30 за изгрева, ама аз си бях легнал в 1 заради едни дълги експозиции и направо го спрях. Той се пробва втори път - пак го спрях.
Към отвесните скаляци на Костенурката
 По идея трябваше да се върнем  по зимната пътека към Жълтец и след това към Равнец. Имаше идеи и за Ботев. Повечето не си носеха котки обаче, а снегът се оказа твърдо фирнован след жегите предните дни и рязкото застудяване. Пламен тръгна нагоре с Мартин и Катя, но последните неочаквано бързо се върнаха. По-късно Никси също се качи по описания път само със снегоходки. Останалите решихме да отидем до водопада и да тръгнем по вчерашния път.
Само че Вальо и Миро отсвириха водопада и хукнаха напред. От водопадната група ние с Тони извадихме стативи, докато останалите продължиха. В същото време Деси се навела пред хижата, за да си сложи котките и като вдигнала поглед цялата група била изчезнала; та и се наложило да слиза самичка по реката. Абе изобщо пръснахме се страшно и безотговорно.
От водопада Тони предложи да не се връщаме по пътеката чак до хижата, а да пробваме да минем напряко директно по реброто.
Получе се  интересно, макар че на места в началото беше доста стръмно.
В един момент излязохме на следите по пътеката и продължихме по тях.
Времето съвсем не беше толкова добро, както трябваше да бъде по прогноза.
Част от зимната пътека от х. Вазил Левски към Жълтец. Планем, Никси и още няколко човека минаха по нея.
Очаквах, че останалите ще ни изчакат някъде след гората, ама къде ти - ни вест, ни кост.
Всъщност им виждахме следите - от 5 човека, колкото трябваше и да бъдат. Следователно всичко беше наред. Само че идея си нямахме, че 5-тия съвсем не е Деси ами Живота, който междувременно се  беше озовал в групата.
Пробвах се да звъня по телефона, за да се координираме, само че по-в ниското обхват нямаше.
Често се разкъсваше, но и мъгли се стелеха наоколо.
Различихме останалите в далечината малко преди да стъпят на Кочмара.
Тогава се чух с Миро по телефона, но в същото време Тони беше дръпнал малко напред и докато говорех напредваше още. Христо щял да ги води по някакви пътеки, каза Миро.
- Кой е Христо?
- Живота.
- Да, ама Тони има други планове, изчакайте ни горе да се разберем.
- Ама им е студено и искат да тръгват ...
И малко след това обхватът пак се загуби, фигурките на върха също изчезнаха. Между другото аз през цялото време вярвах, че са се скрили някъде на завет, ама къде ти...
Като стъпихме на Кочмара изгледахме Никси, който идваше откъм Жълтец, но ни заобиколи отдалече. От останалите ни помен.
Тони искаше да продължим към Равнец и да слезем в село Левски по някакво ребро. Мен идеята също ме блазнеше, но започнах да правя разни сметки по часове и километри, а и това придвижване от Левски до Карлово и колата никак не ми допадаше. В същото време падна гъста и непрогледна мъгла.
Решихме се на компромисен вариант - да слезем по една показана на ГПС-а пътека през Загорското кладенче.
И така, надолу, надолу ... Мъглага остана на високото.
Минахме покрай някакви колиби и овчарници.
Също един много хубав заслон.
 И най-накрая се спуснахме до Карлово.



Линк към всички снимки
GPS трак (Карлово - х.Равнец - Кочмара - х.Васил Лески)