сряда, 14 май 2014 г.

Остров Евбея / Евия - Кандили (Καντήλι)

Следва втората и заключителна част от описваното пътешествие. Първата част е описана тук.
След Дирфис и нощувката под селцето Стени Дирфис, следваще планината Кандили.
Ридът на Кандили се издига почти отвестно от самия бряг на морето. Най-виският връх е 1246 метра, но предвид, че се тръгва едва от 200 метра, изкачването не е безобидно.
Изминахме 60-те километра до подхода за планината сравнително бавно, заради непрестанните завои, спускания и изкачвания.
На място решихме да кривнем от първоначално начертаната пътека, с идея, че ще спестим малко изкачване, за сметка на заобикаляне обаче. Оставихме колите в началото на черен път и тръгнаме по него.
В началото пътят заобикаляше терасовидните кариери в основата на близката стръмнина.
След това криволичеше из гората. След няколко километра излязохме на предварително подготвения трак, който се оказа, че следва маркирана пътека.
Издрапахме по стъмнината, за да излезем на седловина под самия връх, където отново пресрещнахме черен път.
Пътят ни изведе до параклис по-нагоре и скоро след това свърши.
Маркировката зави надясно и започна да се изкачва откровено стръмно по склона. Пътека почти не личеше.
 Последния участък беше най-интересен. Пресрещнаха ни скали, върху което трябваше да се покатерим.
Поглед на изток.
На юг - в далечината се забелязва Дирфис.
И ето ни на върха.
Стръмните западни склонове на Кандили.
Поглед на север.
Времето бе хубаво и се застояхме повече от час горе.
Това беше последната планина за това пътуване и затова плановете бяха в оставащото време от деня да се опитаме да се придвижим към България, за да спестим част от безкрайното шофиране за следващия ден. Незнам как изскочи идеята, че вместо да пътуваме обратно на юг към Халкида, за да минем по моста и да се чудим след това къде да преспим край магистралата, добър вариант ще бъде да хванем ферибот от северната част на острова. Според груби изчисления така щяхме да спестим над 200 км пътуване. Само че не знаехме дали изобщо пътува ферибот, който ни устройваше и ако да, дали разсписанието му е удобно.
Извадихме късмет - в попътно селце получихме нужната информация от една будка за вестници и продължихме пътуването на север към Агиокампос (Αγιόκαμπος).
Междувременно денят беше напреднал. Пристигнахме на пристанището малко преди 7 вечерта. Ферибот имаше едва в 8 на следващата сутрин, но това всъщност ни устройваше идеално, така че доволни опънахме бивака из маслините край селото.
Страшно хилене падна тази вечер край софрата. Вальо през цялото време гони една кисела краставич в буркана, разни люти чушки хвърчаха и се криеха между тревите. Едни се държаха от смях за коремите, други прилазваха с челници в тъмното. Но оцеляхме.
На следващата сутрин хванахаме ферибота.
Разпростряхме се сами на горната палуба.
И поехме по дългия път към дома.




Линк към GPS трака.
Топографска карта на Гърция за Гармин: http://maps.igurbev.net/home/greece-map



четвъртък, 8 май 2014 г.

Остров Евбея / Евия / Εύβοια (Дирфис /Δίρφυς и Ксировуни /Ξηροβούνι)

Евбея е втория по големина гръцки остров след Крит. Веско предложи идеята. Изглеждаше подходящa за великденските празници в края на април. Най-високият връх на острова е висок 1743 м. (сякаш и върхът, и планината се казват Дирфис (Δίρφυς)).
И тъй, една студена и дъждовна априлска четвъртък вечер се натоварихме по колите и се впуснахме в новото гръцко "перипетио".
Хапнахме във Воденичката в Долна Градешница. Заради дъжда решихме да преспим попътно в хижа Беласица, вместо с обичайните палатки след гръцката граница.
На следващия ден бързо минахме границата. Малко преди Лариса имахме непредвидено забавяне - Фена си хареса попътно позлатена четка за алтернатора (някаква старозагорска мода) и се наложи да изчакаме, докато му я монтират.
Таксите за магистралата, която на много места дори не е и магистрала, набъбваха и зачестяваха с приближаването на Атина. До Лариса платихме по-малко от 10 евро, до разклона за Евбея и Халкида се събраха към 25.
Прехвърлихме се на острова в столицата му Халкида (Χαλκίδα) по мост, които се оказа безплатен. Самото градче (около 50000 жители) или поне тази част, през която минахме, по-скоро ме разочарова; изглеждаше прашно и убито.
Дирфис стърчеше в далечината, нямаше как да го сбъркаме.
Минахме през селцето Стени Дирфис (Στενή Δίρφυς) , което вече изглеждапше като типично гръцко село с тесни, криви улички. Стръмните серпентини продължиха след него, докато достигнем проход на около 1000 метра - сериозна височина за остров.
Според първоначалните проучвания близо до прохода имаше хижа, до която се стигаше по черен път. Идеята бе да си опънем палатките близо до нея, но заради силния вятър на билото плановете се промениха и се спуснахме да търсим равно място отвъд прохода.
Фена изглежда напълно подготвен за мероприятието.
Импровизираната маса. След малко ще се появи и покривка. Жените накладохода огън.
Хахо-хихи, докато в един момент, прилежно опушени си легнахме.
Според разказите на другите, през нощта е бошувал страшен вятър. Аз така се бях занитил, че всичко проспах.
Тук си играя със статива на зазоряване. Околността на лагера.
Върнахме се с колите до най-високата точка, след което пробвахме и още малко по черния път към хижата, но много скоро пътят стана лош и продължихме пеша.
Хижата на билото под върха.
Гледки към долината и морето.
По пътя преди началото на стръмното изкачване.
И вече самото изкачване. Денивелацията е около 600 метра.
Поглед към източната, дива част на острова. Сякаш дори асфалтирани пътища нямаше в този район.
Изкачването е стръмно и става все по-стръмно.
Вече сме горе. Темето на върха наподобяваше плато. Пресреща ни скреж, вятър и мъгла.
В първия момент така се беше забулило, че се наложи да следваме ГПС-а, за да открием най-високата точка.
Веско и Станимир на Дирфис.
После се поразкъса и успяхме да поогледаме.
Народът обхожда поетапно отделните коти.
Замъглен поглед към хижата, откъдето се качихме.
 Станимир. Подухва студен вятър.
Галя. На моменти прехвърчаше сняг.
Ели.
Таня и Боян.
В далечината се вижда ридът на планината Ксировуни (Ξηροβούνι), следващата ни цел за деня. Оказа се интересна за обхождане.
Започва слизането по стръмното ребро, по-което се качихме.
Всъщност зимата се беше загнездила единствено като шапка на върха. По-надолу и осбено когато ватъра спираше, беше значително по-топло.
Скали за заобикаляне.
Отново интересния рид Ксировуни (Ξηροβούνι). Най-високата точка е вляво. Ние разходихме дясната половина.
Край колите направихме блажена двучасова "обедна почивка" с прилапване. Заредихме раниците с бири и тръгнахме отново.
Входът на Ксировуни (Ξηροβούνι.)
 Станимир и Галя на фона на Дирфис и облачната му шапка.
Колкото повече наближавахме рида, толкова по-стръмно и интересно ставаше.
Скалите се бяха изпречили пред нас като крепостна стена и на пръв поглед не беше ясно как се промъква пътеката.
Но стана някак.
На места с повече внимание, както се казва.
Фигурките на изостаналата част от групата за мащаб.
Поглед към най-високия връх Портарис (1453). Оприличихме го на разни животни.
Галя по последния участък от стръмнината.
Боян демонстрира хладнокръвие на ръба.
И започна обхода на типичното карстово плато, на което бяхме излезли.
Гледки от билото към по-ниските части на острова и морето.
В summitpost може да се прочете за "the strong winds that usually blow at this mountain". И вярно, така си беше.
Обиколихме околните връхчета, търсейки завет за почивка.
След като изпихме бирите, решихме да се върнем по обходен маршрут.
Имаше пътека на картата, но на яве не се забелязваше такава. Спуснахме напряко няколко стръмни склона и вече започваше да ме обзема подзрението, че ще се видим в приключение, когато все пак излязохме на подсичаща пътека.
Отвесните, изложени на запад скали, под които минахме.
И последен поглед към скалите на Ксировуни (Ξηροβούνι.). Добра находка се оказа.
Същата вечер се скътахме в една маслинова горичка под Стени Дирфис. На долната снима се виждат Дирфис(отляво) и Ксировуни(отдясно).
Предстоеше ни пътуване към северната част на острова и планината Кандили.




Линк към фотоалбума и всички снимки.
Линк към GPS следата от ходенията този ден.