вторник, 30 юли 2013 г.

Хижа Безбог - Попово езеро - Джангал - Малък Полежан - Газей - Ушиците - Полежан

В Добринище се срещнахме с Никси, който беше пристигнал предната вечер на стоп. Взехме му раницата с лифта, а той тича отдолу.

Около хижа Безбог бе пълно с народ. Пийнахме и хапнахме. Никси скоро се появи - беше се качил за 50 минути.
Най-накрая тръгнахме по "душевадника", както го нарекоха някакви хора, които ни питаха за полегатата пътека за Попово езеро, за да си спестят "душевадника".
 По пътя се разминахме с много хора, включително познати. Пепи Сакарев се връщаше от Джангал.
Попово езеро и Сиврия.
От Попово езеро хващаме към Джангал.
Пътеката е маркирана с каменни пирамидки, които на места се губят, но е общо взето проследима.
Попово езеро и Сиврия от склоновете на Джангал.
Пътеката прави някои чупки, за да избегне отвесните участъци по пътя.
Попово езеро от склоновете на Джангал.
Реброто към Малък Полежан, което е продължението на маршрута ни.
Никси още в началото захапа скаляците и изчезна. После пак се появи.
Вече наближаваме финалния участ на изкачването  на Джангал.
Злато ли имаше налепено по този ръб, горски ягоди ли, незнам, ама Никси не го пусна до последно.
Пътеката в последния си участък подсича връхчето на Джангал-а и го качва от запад.
Валявишки езрера от Джангал.
Слязохме  по пътеката към езерата.
Подминахме Джангалска порта и продължихме по каменистото ребро към Малък Полежан.

 Денят вече преваляше.
Полежан, Горно Полежанско езеро и Малък Полеждан от реброто към Малък Полежан.
По-трудни камъни за прескачане, но пък хубава пиринска панорама по залез.
От Сиврия до Каменица, Джангал в средата и Хамбарташ в дъното.
Джангал. Ние се качихме през горното вдлъбнало отляво.
Последната част на ръбчето към Малък Полежан. Отзад Полежан и Горно Полежанско езеро.
Финални метри до Малък Полежан.
Слънцето се скрива.
И ни остава пред едно не много приятно слизане през камънака по тъмно. (Газей и Горно Газейско езеро)
На следващата сутрин. Няколко снимки от Газей. На задния ред Момини двори, Каменица, Зъбът и Куклите, отпред - Валявишки чукар и Мозговишки рид.
Мозговишки рид с цялата си прелест.
Типицки езера, Башлийски и Бъндеришки чукари отзад.
Тодорка, Вихрен, Кутело.
Лагерът край Горно Газейско езеро. Имаше страшен конденз. Сушим палатки.
Горно Газейско езеро, Газей и други от безименния в началото на Ушиците.
Непосредствено преди един от кривите участъци преди Голяма Стража. Каймакчал отзад.
Полежан от Ушиците.
Полежан вече от пътеката към Безбог.




Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.


сряда, 24 юли 2013 г.

Брезница - Чала - Каменишки езера - Кадиев рид - Ченгелчал - Демирчал - Корнишки езера


Красив и див е този район на Пирин. Първата част на този преход беше начертана следвайки съветите от тази тема в Планинарския форум.
Както си му е реда, тръгнахме в петък вечер след работа и преспахме на едни удобни полянки, няколко километра преди Брезница.
Имахме уговорка за 8 сутринта да ни извозят със Зил до местността Чала.
Пътуването със Зила отне около 2 два часа, които обаче минаха неусетно. На всички ме беше много забавно лашкането в откритата каросерия.

Според отчетеното от ГПС-а, Зилът е изминал между Брезница и Чала 14,7 км. Направи ми впечатление, че съвсем идиотско, синята маркировка следва плътно пътя и всичките му серпентини, навивайки безумен и напълно ненужен километраж. Дори шофьорът на Зил-а в едни момент спря и ни попита дали нямаме против да мине напряко по едина стръмна просека из гората.
- Така за 15 минути сме горе, иначе по пътя има да обикаляме поне 45 минути - каза.
След Чала избързахме да хванем реброто по различима на пръв поглед пътека, която по-нагоре се засука нанякъде и се наложи на продължи известно време без пътека.(Което не че беше проблем в полегатата гора, споменавам го по-скоро, за да е ясно как минава трака). Правилното е след Чала да се продължи известно време по синята маркировка.
Разгеле излязохме и на пътеката.
Ето го и Бет Чешме, ако не се лъжа.
При местността Ливадите пътеката се губи.
Но за щастие нагоре в клека е напълно проследима.
От Превърлъка се показва Джано, който по идея трябваше да е отправната ни точка на първо време. После се получи друго. Иглежда далечен и непристъпен в кордона от клек.
Достигаме до Каменишките езера.
Лек офроуд непосредствено преди Синия гьол.
И заобикалянето на Синия гьол.
След това решихме да продължим вляво по реката, където в началото се забелязваше пътека, която след това изчезна.
Достигайки следващата тераса, решихме да продължим напряко по виждащия се насреща каменист, но открит склон.
Отново Джано и някакви човеци върху му.
Постепенно обаче се увлякохме в придържането към левите склонове и така се стигна до решението да се опитаме да излезем директно на Кадиев рид или ако не стане да подсечем към пътеката към Ченгелчал.
Беше стръмно и ронливо, но се минаваше.
Тук вече сме прехвърлили първите стръмнини и сме излязни на нещо като тераса.
И продължаваме право нагоре.
Последният стръмен участък, преди излизането на билото. На пръв поглед не изглеждаше нещо особено, но се оказа страшен ронляк - няма малки, няма големи камъни, всички, което пипнеш тръгва надолу.
Там аз се изхитрих да мръдна леко встрани, където бе по-дълго и по-стръмно, но пък сякаш по-стабилно. Къде ти! Хубаво оплевих ската, докато изпълзя до горе.
Кадиев рид. Вече на билото.
Отново Джано и района на Полежан зад него.
Останалите напредват по неприятния, ронлив улей.
Решихме да се разходим и до следващата висока кота на Кадиев рид.
След което се преместихме на Ченгелчал.
Яловарника, Зъбът и Каменица.
Горно Брезнишко езеро и билото, завършващо с Хамбарташ и Бойков връх в края.
Има много вода в езерото.
А ние продълждаваме по билото.
Самото било е по-леко за ходене, отколкото изглежда на пръв поглед и заедно с това е много приятно и панорамно.
С един Джангал на заден план.
Преди онзи Безимен с железата се спуснахме стръмно и без пътека към Корнишките езера, където смятахме да преспим.
Корнишко езеро на сутринта. Зад него е онзи с железата.
Времето за този ден го даваха да се разваля и облаците вече се събираха по небето. Захващаме дългото спускане към Брезница.
В началото се спускаме нехайно по удобни за ходене поляни.
По-надолу излизаме на пътеката, позната ми от предното ходене в района.
Започнаха да се появяват овце, кучета, коне.
Предният път обаче, напуснахне пътеката скоро, защото тогава целта ни беше да се върнем към Чала и от там обратно към колата. Този път трябваше да слезем директно в Брезница.
Идеята беше проста - да следваме маркираните на картата черни пътища, като съответно шорткътваме големите завои напряко през  гората. Реално не се получи точно така, основно защото се оказа, че картата е неточна и част от пътищата изобщо липсват. (Доста кофти номер, между другото - свличаш няколкостотин метра стръмно из шубрака, за да се окаже, че това, към което си се прицелил го няма и не ти остава друго, освен да продължиш да се свличаш нови няколкостотин метра).
В един момент уцелихме един много удобен черен път, който следваше нашата посока. След това се отклонихме по пътека, също много късметлийска. Свързахме се със синята маркировка на около 5 км преди селото. Дотътрихме се до колите с изплезени езици и размекнати от жегата мозъци.



Линк към всички снимки
Линк към GPS трака. (Добавен е със сиво и пътя от предно ходене в района, част от което автомобилно - х. Гоце Делчев - пътят към Брезница - Чала - Горно Брезнишко езеро - Хамбарташ)