сряда, 3 юли 2013 г.

Хижа Хайдушка песен - връх Ушите - хижа Козя стена.

Трябваше да измисля нещо по-бързо, предвид ужасните прогнози за дъжд в неделя (за кой ли път тази година).
Ходенето по план не беше много, така че чак към обед се появихме пред хижа Хайдушка песен. Бяхме накупили от Троян едни печени пилешки бутчета, панирани кашкавали, та ги прокарахме с по една бира на пейките прай паркинга.
Тръгнахме по пътеката за хижа Ехо. В началото се върви стръмно през гората. След първата стръмнина се излиза на две обрасли къщурки. След тях се следва почти хоризонтален път до други две къщуркиза, тези вече очевидно добре поддържани.
След вторите къщурки пътеката започва да следва, първо през гората, реброто което се качва на връх Кашка.
 Вече над гората и в подножието на Кашка. Забелязва се Кучето, Козя стена.
А от Кашка се показаха Юмрука и Кавладан.
Поколебахме се, най-вече заради отиващото на към зле време (нейде към Вежен сякаш вече валеше), но в крайна сметка се качихме и проходихме билното ръбче към връх Ушите.
На самото ръбче няма нищо трудно за преодоляване(освен коприваците току преди изкачването на Ушите), но си е тонизиращо и много приятно.
Тука си провесвам обувката от Ушите. Вижда се скъсаната кожа на сгъвката. Доста ги поразходих тези Бестард-ки за последните две години.
На връх Ушите.
От връх Ушите. Излизаме на магистралната пътека хижа Ехо - хижа Козя стена.
Тука вече работа стана съвсем припряна. Притъмня, сякаш започна да прикапва. Над Вежен вече определено валеше. Чуваха се гръмотевици. Вместо да се размотаем по приятната пътека и да поснимаме на воля, както си беше по план, трябваше да бързаме.
След Маркова ливада, в посока хижа Козя стена, има един участък на пътеката, където тя се оказва препасана в следните табели:
И съответно пътеката се разделя на една подсичаща по-долу и една подсичаща по-горе. Понеже нямахме време, хванахме горната, като разбира се стриктно спазихме инструкциите и не поехме никакъв риск. (С други думи пътеката си е съвсен нормална, добре очертана пътека, но пък табелите от друга страна повдигат тонуса - не може да се отрече :)) А да, имаше и някакви разклатени и крайно ненадежно изглеждащи парапети.
Последните стотина метра до хижата ги минахме тичайки под засилващия се дъжд.
Скоро след това времето се обърна тотално - студ, вятър, дъжд, мъгли.
Бяхме единствените туристи в хижата. На следващата сутрин хижарят ни каза, че имало планирана сватба за тази събота и неделя, но я отложили заради лошата прогноза.
Денят започваше с вчерашните мъгли и вятър, затова побързахме да се изнесем докато изглеждаше, че не вали силно.
Но пък си отснимахме мъгла в гората.
Докато дъждът продължаваше да вали.
Или пък може би не валеше, шумът бе от вятъра, който събаряше вода от клоните на дърветата.
Пътеката от хижа Козя стена до хижа Хайдушка песен е много приятна и удобна за стъпване в горната си част.
В долната, става упорито стръмна обаче.
Горе долу на средата на пътя се излиза на заслон.
Вътре, като изключим следите от дървояди, изглежда прилично. Има сглобени нарове в дъното.
И пейки отпред.




Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака (хижа Хайдушка песен - връх Кашка - връх Ушите - хижа Козя стена - хижа Хайдушка песен).