сряда, 10 юли 2013 г.

Румъния, Ретезат (Retezat) - Пеляга(Peleage - 2509)

 Ретезат изкочи на дневен ред в края на миналото лято, но беше оставен за след като пуснат Дунав мост 2. Вярвах си, че това ще съкрати и улесни пътя до там. Оказа се, че улясняване - може би, заради по-малкото пресичани граници, но съкращаване - ни най-малко. От София до изходния пунк над селцето Нукшоара (Nucsoara) е към 560 км, частта в Румъния е около 330 км. Из целия път непрестанно се пресичат населени места и се  кара бавно.
Този път не наблегнах твърде на подготовката. Никой от нас не беше ходил там, всичко щеше да бъде ново и интересно. Пепино ми изпрати схема на тяхния миналогодишен маршрут. Решихме че ще използваме нея.
И въпреки известната аксиома, че е глупаво да тръгнеш на далечна дестинация при задаващо се неподходящо според прогнозите време, на практика обикновено нещата са други и не е така лесно да се отложи пътуването. Прогнозата беше за постоянен дъжд в три от четирите дни - без първия, този на пътуването. При последното ходене в Гърция около 24-ти май, дъждът сериозно ни обърка плановете; и този път май натам отиваха нещата.
Тръгнахме както си му е реда една сряда вечер след работа (с два дена отпуска). Щяхме да преспим попътно някъде около Видин. Бях говорил със Стефан (Stefak) и той препоръча местността Божурица като удобно за целта място. Там се и настанихме.
Алекс (alexvan) беше донесъл кашон домашни домати. Салати, мезета, то стана и мина 2 преди да легнем.
На следващата сутрин преминахме по новопостроения Дунав мост 2. Таксата е 6 евра (или 12 лева от българска страна и незнам колко си леи от румънска). От наша страна можеш да платиш с левове, от тяхна с леи, единствено еврата вървят в двете посоки. От последната кабинка на КПП-то купихме винетка за Румъния за 14 леи. (Реално винетката е 13 и някакви стотинки, но не се занимаваха да ни връщат ресто).
Правехме си едни сметки, предвид лошите прогнози, евентуално да проходим повече от предвиденото за деня според това доколко ще ни стигне времето. Оказаха се сметки без кръчмаря, пътуването се оказа твърде дълго. От село в село, спри тук за водичка, спри там за биричка, после един камион товареше дърва и се беше запречим на пътя към хижата, и се наложи да го чакаме. Преходът започна чак към 5 следобед.
Хижа Каскада/ Cabana Cascada
Оставихме колите на платения паркинг срещу хижа Каскада срещу 5 леи на ден. Паркингът сякаш не беше към хижата, държеше го един румънец от бунгалата отсреща, който говореше някаква смесица от руски, английски и италиански, но се разбирахме общо взето. Купих си карта от него и на нея му посочих езерото, край което смятахме да спим. "Нали знаеш, че къмпингуването там е забранено?", попита той използвайки многоезичната си смесица и допълни хилейки се, след като си замълчах гузно: "Ама то за един ден ...".
Натоварихме се като магарета и поехме нагоре. Същата сутрин се беше оказало, че съм си забравил палатката - просто съм я извадил от раницата при последната проверка на багажа. Добре че къмпинг палатката обикновено си стои в колата.
В началото се върви около три километра и половина по черен път. Табелите по пътя сочеха "Cabana Pietrele". След това нашата маркировка за езерото Галеш се отклони вляво.
И скоро след това пак вляво.
Напредвахме в гъста гора в мъх и камъни. Гората изглеждаше уютно, но ...
в горната й част ни връхлетяха рояци комари. Налитаха и хапеха без да подбират.
Чак след като стигнахме нивото на клека се позагубиха.
Наближихме езерото Галеш малко преди залез.
И почнаха да се показват едни пирнски. Ей го Бъндеришки:
Още долу ни бяха предупредили, че овцете са се качили вече. Опънахме се край езерото.
Овецете бяха в циркуса в дъното на снимката. Овчарите се провикваха юнашки. В един момент гласовете им се чуваха от всички посоки. По тъмно, от обратната посока, единият от тах се появи при нас. Типично за балканските нрави се оказа много разговорлив, само дето нищо не му се разбираше. Подразбрахме, че се провикват, за да разгонят мечките (урсус - или нещо такова - знаехме думата от едноименната бира). Постоя при нас, говори ни, говори, пи по ракия, пуши по цигара и хвана нагоре. Лая на кучетата и виковете продължиха до късно през нощта. След като заспах - незнам.
Палатковият лагер на сутринта.
Нападението на овците малко по-късно:


Край езерото Галеш (Ретезат, Румъния) from Ivan Gurbev on Vimeo.
Забава си беше.
Предвид лошите прогнози за деня обаче, трябваше да действаме чевръсто и да се стягаме да тръгваме.
И тръгнахме.
Появи се и втория овчар. Питахме го за пътя за Пеляга и той упорито повтори няколко пъти, че пътя не е по това ръбче, което му сочихме.
Но нека издрапаме до билото, пък ще видим.
Овцете, как се извъртяха, пак се оказаха пред нас.
И една хахо-хихи почивка.
И пак нагоре.
Покрай новопоявилите се циркуси и новопоявилите се езера.
Докато излязохме на билото. Пеляга се показа.
А до него Папуса (бах ама име :-), как да не го пропуснеш, но пък е с 1 метър по-нисък от първенеца)
Тук вече беше времето да решаваме. Облаците бяха надвиснали, групата беше голяма, всички с тежки раници. А пък ръбчетата изглеждаха щърбави. Тони не устоя и тръгна нагоре, останлите се спуснахме по подсичащата пътека.
Приятна пътека. Пеляга скоро изчезна в мъглата.
Знаци забраняващи изхвърлянето на боклук.
Върхът с името на планината, Ретезат, се показваше в някои от разкъсванията. Както ни обясниха по-късно, Ретезат означавало "трапец".
  След удобните за стъпване поляни изязохме на каменен сипей.
След него се наложи да пресечем снежен склон.
И все по-близо до премката, от която ще подхванем Пеляга.
Вальо - оплака се в началото, че раницата му тежала 20 кила. После добави 6 бири за из път.
Следващите снимки са непосредствено по склона на Пеляга.
И на върха. Тони ни настигна съвсем скоро, доста бързо беше притичал ръбчето.
А какво прави Вальо? Пие бира.
През цялото време докато бяхме горе гърмеше зловещо. Мъглата обгръщаше всичко и се разкъсваше. Застояхме се, но крайно време беше да се изнасяме.
Пътеката по ръба надолу изглеждаше по-непроходима, отколкото беше в действителност.
Езерото Букура(или Бакура), край което щяхме да бивакуваме. Изпъкващият връх вдясно носи същото име.
И още камънаци за прескачане.
Вървяхме донякъде по пътеката, после свърнахме вляво и напряко.
За да излезем на друга маркировка, която следваше отсрещния рид.
И по нея до заслона. Беше едва обед.
SALVEMONT - някой се беше изказал, че тази дума означавала "заслон". Незнам дали е така. По-скоро си мисля, че това е румънския аналог на нашето "ПСС". Пишеше го и на якетата на спасителите (между другото освен това, пишеше и "Мамут").




Линк към всички снимки.
Линк към GPS трака.
Линк към трак лога на колата.