понеделник, 29 октомври 2012 г.

Chamonix 2012 Aiguilles Rouges

Този път идеята беше да разходим масивът, срещуположен на Монблан спрямо Шамони.


Качихме се докъм 2000 метра с лифт, след това хванахме пътеката към намиращите се от другата на билото езера Lac Cornu и Lacs Noirs.


Ето го и Lac Cornu


Край Lacs Noirs дебнахме няколко диви кози (или козирози).


На връщане след доволно дългата обиколка се отбихме за прощална бира. Небето предвещаваше порой.


На слизане дъждът ни прихвана и не ни изостави не само на следващия ден, когато отпътувахме от Шамони, но и в следващите 3 дена, заради което се провалиха плановете за качване на словенския Мангарт.

Линк към всички снимки
GPS трак

сряда, 17 октомври 2012 г.

Мая Йезерце (Maja e Jezerces)

Тръгнахме един тъмен, дъждовен четвъртък след работа в края на септември (с три дена отпуска, от петък до вторник). Първата вечер преспахме в царевичака близост до Крушевац, набелязан със съвременни средства за ориентиране още предварително от Дидо. Според ГПС-а сме пристигнали в 1 през нощта.


 Късно следобед на следващия ден се добрахме до селцето Вусание (Vusanje), което повече наподобяваше вилна зона. Намираше се близо до албанската граница. която ние щяхме да пресечем по път за Мая Йезерце. Според Уикипедия, населението на Вусание е 864 албанци, 1 един босняк и 1 друг. Знаехме, че в селището има гранична застава, където ние от една страна трябваше да се запишем заради преминаването на границата, от друга смятахме пред нея да оставим колата за по-безопасно. Оказа се, че заставата е изоставена. Обърнахме се към хората, които се въртяха край съседната къща. Единият от тях се опитваше да говори на английски. Каза ни, че няма проблем да оставим колата тук, никой нямало да я пипа. След като повторихме въпроса обаче, той ни посочи една съседна къща и вика: "Отваряйте портата и вкарайте колата в двора. Няма проблем." Доста странно прозвуча.


След селото се върви по черен път до следващата застава, превърната сега в кошара.


Заради късното тръгване, край заставата/кошара бяхме малко преди мръкване. След нея ни предстоеше около 400 метра качване по тъмно до езерата (Buni Jezerce, Buni i Jezercës, Долината на езерата), край които смятахме да лагеруваме. Страшно ефектно беше вървенето на челник между черните силуети на тези остри като игли зъбери, надвесени над тебе и изчезващи в небето. Разпънахме палатките край най-горното езеро, което обаче почти нямаше вода.


На следващия ден в чудно време скрихме палатките и това онова от багажа между камъните и тръгнахме към Мая Йезерце.


Изкачването на върха не би следвало да се нарече трудно, по-скоро неприятно на местата, където трябва да се пресичат стръмни сипеи, особено ако те завършват с отвесни скали малко по-надолу. (В тази връзка се присещам за това колко се изприказва за "опасната" подсичаща пътека на Кутело - ако я сравня с движещите се под краката ти ронляци, на места без да има нищо стабилно наоколо, за което да се хванеш, няма как да не почна да се подсмивам. А там отвесите не отстъпват на тези на кончето, даже напротив.)


Та качихме се на върха и после слязохме обратно до Вусание, разбира се без да пропуснем няколко часа вървене по тъмно.






Линк към всички снимки
GPS трак на ходенето
Трак лог на пътя на колата

сряда, 10 октомври 2012 г.

Франция 2012 (Chamonix, Mer de Glace)

С противоречиви настроения след Гран Парадисо се взе решение да продължим към Шамони (вместо връщането към Бернина), където имахме за довършване някои останали от миналата година маршрути.
Съвсем съзнателно избрахме да не минаваме през тунела Мон Блан и се насочихме на север от Аоста към прохода Свети Бернар (Great St Bernard Pass). През него щяхме да се прехвърлим в Швейцария, след това във Франция.
Очакванията от това пътуване, поне моите, се оправдаха напълно - изключително панорамни, иделно поддържани високопланински пътища в Италия, далеч по-зле в Швейцария, но пък гледки - да ти се замае главата.
И пристигнахме в Шамони.


Заради някакъв планински маратон в района, къмпингът, в който бяхме отседнали миналата година бе пълен, като изключим няколко затворени места край оградата. Наложи да вземем компромисното решение да оставим колите отвън и да пренасяме багажите на ръце.
Маршрутът за следващия ден бе ледника Mer de Glace. Идеята бе да се разходим до панорамната площадка, докъдето стигаше и зъбчатата железница, след това да се върнем по обходна пътека.


Самият маршрут беше много приятен, единственото лошо беше неподходящата за снимане светлина - небето отвсякъде бе едно неразличимо сиво. Пти Дрю, и Гран Жорас и още безброй знайни и незнайни ...

Линк към всички снимки
Линк към GPS трака

вторник, 2 октомври 2012 г.

Италия 2012 - Гран Парадисо(4061м)

Gran Paradiso(4061м) се води най-високия италиански връх, намиращ се изцяло в Италия. Това звучи малко странно, защото от пограничните има не един и два, значително по-високи.


С няколко думи историята се разви по следния начин:
Смятахме от Мармолада да се прехвърлим към Бернина, но след поредица от малшансове (първо задръствания в района на Каназей, след това катастрофа с моторист, която блокира пътя та след дълго чакане, обърнахме, за да търсим обходен маршрут) пристигнахме при избраното за изходна точка Campo Moro привечер, а и започваше да вали. По план трябваше да стигнем до първата хижа (Rifugio Carate - Brianza) още същия ден. След проучвания за прогнозата се оказа, че нищо хубаво не ни чака в близките дни. Така решихме да разместим плана, тръгвайки на запад към Гран Парадисо с надеждата, че ще разминем идващото от Англия лошо време. Извадихме късмет, деня, в който се качихме беше страхотен.

Всички снимки.
GPS трак