Монблан / Mont Blanc (08.2011)

Ситуацията около Монблан се оказа силно "комплицирана". Още с пристигането в Шамони проверихме прогнозата, според която времето се очакваше прогресивно да се разваля в следващите дни. На втория ден, когато трябваше да качим върха го даваха с гръмотевични бури следобед. Освен това Краси и Деси се бяха уговорили с водач, който да ги качи през "Трите върха", маршрут навсякъде описван с по-голяма техническа трудност от този през Гуте, също по- дълъг и с по- голяма денивелация (около 1400м в деня на качването срещу по-малко от 1000 от Гуте). Никой от нас не страдаше от излишна самоувереност, че този вариант е в унисон с възможностите му. Алтернативата обаче беше прекарването на нощта на пода на претъпканата (според слуховете) х.Гуте (Водачът беше обещал, че ще запази места за всички в х.Космик). Заедно с това в зараждащото се общо подтискащо настроение, започнаха да зачестяват изказванията, че не сме дошли с намерението да се качим на всяка цена.
При възникналата ситуация Таня и Боян заявиха, че тръгват самостоятелно на следващата сутрин към Гуте с идеята да се опитат да се качат и върнат преди да започнат бурите. На мен не ми се искаше да се отцепвам, но в този момент това изглеждаше единствения разумен шанс все пак да се качим на Монблан. Осен това показаната от Таня и Боян склонност към независимост и за мен отваряше вратичката да пусна при необходимост в ход крачката и да направя каквото мога. Такива ми ти работи.
Към 6 на следващата сутрин се натоварихме с Таня, Боян и Весето на колата. Останалите останаха да чакат включването на водача. Настроението не беше весело. Аз също се питах дали при създалата се ситуация държа да го кача.
Хванахме първо лифт (13.30 двупосочен билет) след това влакче (20 двупосочен билет). След това започна 1500 метровото изкачване по каменистите урви към Гуте.

 Напичаше, а и теренът не беше много подходящ за тежките двойни зимни обувки.

 Минавайки покрай инфо къщичката край х.Тет Рус, от нея излезе и ме заприказва човек, според който качването към Гуте без предварителна резервация било забранено. Предложи ми да се обади от мое име и да направи резервация. Направи го Вече имахме резервация за четирима българи на името на Иван

 След Тет Рус и в началото на изкачването почти отвесния камънак преди Гуте се минава през небезизвестния Грант Колоар. Наистина почти непрекъснато се търкалят камъни там. Преминаването му става по една крива, 20-30 метрова пътечка, на бегом.

 Самото изкачване до хижата (около 650 метра денивелация) е доста енергоемко.

Пристигнахме в ранния следобед. Малко след това времето се развали и до вечерта през повечето време валеше суграшица.
В хижата вечерята започва в 6 часа. 8 е вечерния час. От там почти всички стават и се изнасят през нощта около 2.

Снимките

***

На следващата "сутрин" около 2.30 се разделихме. Боян, Таня и Весето останаха да се екипират, а аз тръгнах. Духаше, но не прекалено. Нагоре в тъмното се виждаха челниците на отделни навързани групи. По широките склонове на Dôme du Goûter постепенно ги изпреварих, което в последствие си пролича колко е умно, защото излизайки на равното край Vallot cabin(4400) се оказа, че пред мен не се вижда никой. Вятърът навяваше пръхкав снежец и от партината помен не беше останал. Почна се едно криволичене в тъмното с надеждата да стъпя на твърдо. Предстоеше да се покатеря по един доста стръмен склон, който нагоре ставаше все по-тесен. В един момент се зачудих дали да не изчакам да ме подмине някоя група, но поглеждайки назад, първите изглеждаха доста далече, пък и си беше студено. Накрая издрапах директно нагоре.
Заслонът Vallot cabin(4400) сниман от ръба над него на слизане.

 Оттам насетне следваше поредица от ръбчета. Започваше да се разведилява.

В 7 и малко бях на Монблан.

 Слизането обратно до хижата отне има няма 2 часа, въпреки цялата върволица, напираща по трасето.

Снимките

Chamonix 2012 Aiguilles Rouges

Този път идеята беше да разходим масивът, срещуположен на Монблан спрямо Шамони.

Качихме се докъм 2000 метра с лифт, след това хванахме пътеката към намиращите се от другата на билото езера Lac Cornu и Lacs Noirs.

Ето го и Lac Cornu

Край Lacs Noirs дебнахме няколко диви кози (или козирози).

На връщане след доволно дългата обиколка се отбихме за прощална бира. Небето предвещаваше порой.

На слизане дъждът ни прихвана и не ни изостави не само на следващия ден, когато отпътувахме от Шамони, но и в следващите 3 дена, заради което се провалиха плановете за качване на словенския Мангарт.

Линк към всички снимки
GPS трак

Франция 2012 (Chamonix, Mer de Glace)

С противоречиви настроения след Гран Парадисо се взе решение да продължим към Шамони (вместо връщането към Бернина), където имахме за довършване някои останали от миналата година маршрути.
Съвсем съзнателно избрахме да не минаваме през тунела Мон Блан и се насочихме на север от Аоста към прохода Свети Бернар (Great St Bernard Pass). През него щяхме да се прехвърлим в Швейцария, след това във Франция.
Очакванията от това пътуване, поне моите, се оправдаха напълно - изключително панорамни, иделно поддържани високопланински пътища в Италия, далеч по-зле в Швейцария, но пък гледки - да ти се замае главата.
И пристигнахме в Шамони.

Заради някакъв планински маратон в района, къмпингът, в който бяхме отседнали миналата година бе пълен, като изключим няколко затворени места край оградата. Наложи да вземем компромисното решение да оставим колите отвън и да пренасяме багажите на ръце.
Маршрутът за следващия ден бе ледника Mer de Glace. Идеята бе да се разходим до панорамната площадка, докъдето стигаше и зъбчатата железница, след това да се върнем по обходна пътека.

Самият маршрут беше много приятен, единственото лошо беше неподходящата за снимане светлина - небето отвсякъде бе едно неразличимо сиво. Пти Дрю, и Гран Жорас и още безброй знайни и незнайни ...

Линк към всички снимки
Линк към GPS трака