четвъртък, 5 май 2022 г.

ПЕжо пристига в Италия

 Имах цел - Етна. Четвъртият етап на Джирото(първи в Италия, след трите в Будапеща) протичаше там. Щях да дебютирам като публика на големи обиколки.

Отново минах през Гърция предимно с "авойд толс" опцията, макар че на Игуменската магистрала ми се видя, че ме таксуват като лека кола.


Преспах на превала на стария път между Янина и Игуменица.

Гледките около пътя заслужават да се мине поне веднъж.


Предстоеше ми нещо, което не бях правил досега - пътуването с ферибот между Гърция и Италия. Купих си билет онлайн - някаква икономична опция, без право на кенсълиране или промяна.

Трябваше да стартираме в полунощ, но няколко часа преди това получих съобщение, че тръгването се отлага с два часа. Доста неприятно, бях уморен и ми се спеше. Налагаше се да се мотая из тъмната, топла Игуменица чакайки.
Направих видео за последвалото, но ето и някои пояснения към него.
Самото плаване се предполагаше да продължи 9 часа към които следва да се добавят изискваните два за по-ранно пристигане на пристанището. Тези два часа се уплътняват плътно с наблюдаването на  товаренето на безкрайната въволица тирове на огромния ферибот. Много подобно е и след пристигането. Добра идея е да се въоръжи човек с търпение.
Билетът ми включваше място на палубата. Бях си подготвил раницата със спален чувал и шалте, очаквайки да се търкалям, опитвайки се да заспя в някой ъгъл през предстоящата дълга нощ. Качкайки ПЕжо на откритата палуба на третия етах и заклинвайки го в колоната автомобили, използвах суматохата, за да изпълзя от седалката и се скрия отзат в леглото си. Чувствах се толкова уморен (2 през нощта не е моето време), че не ми беше нужно много, за да го реша. Там си и останах цялата нощ.
Във видето говоря на два пъти. Първият е сутринта, малко преди пристигането, когато ми се прииска все пак да разгледам пасажерската част на ферибота. Не успях да проникна, предполатам защото достъпа до колите е забранен и вратите към товарните отделения се заключват.
Вторият път е вече след като се настаних в къмпинга, който си бях набелязал. То се оказа не точно къмпинг. Нямаше рецепция, входната врата беше заключена. Доста се повъртях опитвайки се да проникна. Намираше се в подножието на Националния парк Полино, който мислех да обиколя в следващите дни, преди да продължа към Сицилия.
Ето го и видеото:




Няма коментари:

Публикуване на коментар